сряда, 2 септември 2009 г.

"Леон" и Платон: За любовта

Ако не ми помогнеш, ще умра до довечера. Чувствам го.

Едно 12–годишно момиченце, един наемен убиец, едно растение, много оръжия. И филмът започва.


Леон е перфектният убиец – „чистачът”, който не допуска грешки. Матилда е неговата малка съседка, която пуши тайно на стълбите. Когато той минава, тя го поглежда от упор. „Животът винаги ли е толкова труден или само когато си дете?” – пита го тя. „Винаги.” – отвръща той и отминава, за да се прибере в своя апартамент. Там го чака вечният му ритуал – изкъпва се (без да успее да отмие кръвта от ръцете си), полива своето растение – единственият му приятел, и сяда, въоръжен до зъби на креслото, на загасена лампа. Леон никога не спи.


На следващия ден Леон ще направи най-неочакваното нещо – ще отвори вратата на своя апартамент за Матилда, ще я спаси, когато цялото й семейство е избито заради наркотици. „Леон”е филм за отворените врати; за живота, който се промъква, за да остане. Волно или неволно Люк Бесон ни препраща към основния текст в западната традиция, посветен на любовта – „Пирът” на Платон (именно оттам идва и изразът платонична любов). Режисьорът преразглежда платоничната любов по доста неочакван начин. Ако в „Пирът” на Платон се твърди, че обичащият трябва да предаде своята мъдрост на обичания, за да достигнат двамата заедно истината, то във филма на Бесон знанието, което Леон предава на Матилда, парадоксално, е знанието да убива. Тя иска от Леон да я научи да бъде „чистач”.


Децата в нашия екшън свят не се страхуват от смъртта. Насилието поражда насилие. Матилда хваща един пистолет и за да докаже на Леон, че не я е страх, стреля напосоки през прозореца. Пистолетът се е превърнал в играчка. Аз съм вече пораснала – казва тя. – Сега остава само да остарея. Докато гледа анимационни филми, дванайсетгодишното момиченце мисли само за едно – да убива и да отмъсти.



Своенравна и решителна, Матилда нахлува в живота на Леон и отвоюва своето място в него. Двамата се учат взаимно. Той я учи да убива, тя го учи да чете. Ден след ден създават своя живот, един почти спокоен живот на баща и дъщеря. Но дали? Леон не може да избяга от същността си на убиец, а Матилда, детето-жена, решава, че е влюбена в него.


Леон - големият, страшният, силният - е като дете, когато става дума за емоции. Той обича Матилда като баща – без съмнение, но я обича и като мъж, защото ревнува, когато я заговарят на улицата. Тази обърканост обаче не прави филма перверзен. Любовта на Леон, точно защото е различни видове любов едновременно, е една единствена, неразчленима. Дълбока, тиха, ненатрапчива любов. Леон никога не прекрачва границата. Матилда не е Лолита. Напротив, тя е една анти-Лолита, която изглежда толкова агресивна, именно защото е много ранима.


Всичко може да се случи, но не се случва. Този потенциал на възможното, на загатнатото, на недоизказаното дава силата, с която всеки от двамата герои съгражда себе си наново. Но тази сила, ако се развихри, би разрушила всичко. Еросът въздига етоса и остава като невидима, бушуваща стихия под него. Стихията и стихът. Любовта прави двамата герои по-добри, дава им живот. Но това е неосъществена любов. И трябва да остане такава. Любовта не се консумира, не се изчерпва. Точно обратното –тя прелива. Колкото повече даваш, толкова повече имаш. В своите Изследвания върху любовта Ортега-и-Гасет пише: „любовта е изтичане, поток от душевна материя, флуид, който като извор блика непрекъснато...любовта не е изстрел, а постоянно излъчване, едно психично лъчение от влюбения към любимия. Не е един единствен удар, а поток.


Изстрелът е моментен. Един миг и другият е мъртъв. Любовта, от друга страна, е лъчение, постоянно духовно емигриране към Другия. В любовта "човек излиза извън себе си – може би това е най-големият опит, който Природата прави, та всеки да излезе от себе си към друго нещо(Ортега-и-Гасет, Х.) Леон излиза извън себе си, извън херметическата затвореност на своето Аз, за да пренесе цялото си битие в Матилда. Леон не желае Матилда за себе си, а желае да посвети себе си на Матилда. Има голяма разлика.


Дори т.нар. „изрязани” сцени, за които се е смятало, че ще разбунтуват американската публика и могат да се видят едва в по-късната режисьорска версия на филма, не представят нещо по-различно. Тези сцени просто доразвиват загатнатото във филма, без обаче да променят сюжета. В една от тези „изрязани” сцени Матилда е облякла роклята, която Леон й е купил, и изглежда много детски и неловко. Тя намеква на Леон, че иска да бъде с него. Той категорично отказва. Тогава, уморила се да си играе на фатална жена, тя му казва, че поне ще го научи да спи в легло. Леон никога не спи. Тази вечер Матилда го учи как да легне в леглото, да се отпусне, после ляга до него и го кара да я прегърне. Това е всичко, което се случва. На следващата сутрин те се събуждат и тя отива на пазар.


В тази сцена можем да открием силна аналогия с опитите на Алкивиад да съблазни Сократ: Вмъкнах се под неговата износена наметка, прегърнах с две ръце този действително демоничен и необикновен човек и така прекарах при него цялата нощ. И това също така няма да кажеш, Сократе, че е лъжа. Да, аз постъпих така, а този човек надделя, пренебрегна и се надсмя над моята хубост, обиди я. (Платон, Пирът –В: Диалози)


В основата на Платоновата еротика стои идеалът за едно отказване, чийто образец е Сократ. Платон разрушава стереотипа за „обичащия – стремящ се да овладее обичания” и „обичания – опитващ се да се изплъзне и заробващ обичащия чрез тази съпротива (Фуко, М. История на сексуалността. Употребата на удоволствията). Истински обича не този, който преследва, а този, който има силата да се откаже. В динамичните отношения с Матилда Леон е този, който поставя прегради пред нейната любов.



Гениалната находка на Люк Бесон в описаната по-горе сцена обаче се състои в друго. Да, важно е, че Леон не спи с Матилда (както някога Сократ с Алкивиад), но много по-важно в случая е, че Леон всъщност спи, и то в легло. Той става човек. Малката Матилда връща на наемния убиец, на винаги будния, щастието да заспи:

Добре ли спа?

Аз никога не спя. Едното ми око винаги е отворено.

Никога не съм виждала някой да хърка толкова с едно отворено око.


Сънят – общочовешкото – надделява над секса – мъжко-женското. Еросът, любовта надделява над чистата еротика. Разликата е от земята до небето, от „Лолита” до „Битие”. Всичко, което Леон иска, е Матилда да е щастлива. И точно в нейното щастие, в постоянното гравитиране около нея, той намира смисъла, оправданието за целия си престъпен живот.



В „Пирът” на Платон Аристофан разказва мита за андрогините – съвършените същества, които били едновременно мъжки и женски. Те станали твърде силни и самонадеяни и боговете ги наказали, като ги разделили. Затова всеки от нас търси своята липсваща половинка, с която да се слее в идеална хармония. Математически тази идея би изглеждала така: 1/2 +1/2= 1.


Идеята, с която Сократ отговаря на Аристофан, е коренно различна. Любовта за две същества винаги се състои в пораждането на трето. Във физически план – това е детето, в духовен план, роденото трето може да бъде поема, книга, и пр. Математически това би изглеждало така: 1+1=3. Но пренебрегвайки напълно законите на математиката, на логоса–подредба и логиката, не можем ли да приемем, че 1+1 всъщност е равно на 1. И не е ли това именно случаят с Леон и Матилда? 1+1 като полагане в Бога. Бог ни съ-творява (предлогът съ- в случая е със същата употреба, както в съ-бличам, т.е изразява действие отгоре–надолу). Той ни с–нема от себе си. Единственият начин да достигнем Бог е като съ-единим, с-леем душата си с някой друг (предлогът съ- с употреба като в с-вързвам, т.е. изразява хоризонтално свързване). Разпокъсаността, схематичността на света, отворените връзки могат да бъдат преодолени само чрез сливането с Другия в любовта. Единичният, самотен, изолиран индивид няма потенциала да надхвърли себе си. Човекът сам по себе си е едно, което е винаги недостатъчно, винаги лишено, винаги дефицитно. Само човек плюс човек, душа плюс душа, едно плюс едно, могат да дадат Едното, абсолютната истина. Любовта като прниципа на синтеза, на сливането. Смъртта, обратно, е принципа на разрушаването, разпада на връзките. Първото е абсолютното битие, всичкостта на света. Второто – абсолютното небитие, нищото. „Искам любов или смърт” – казва донякъде театрално Матилда. Леон й дава любовта. И тази любов спасява живота й.


Да обичаш едно нещо означава да упорстваш в това то да съществува; да не позволиш, доколкото зависи от човека, да е възможен свят, в който този обект отсъства... /Хосе Ортега-и-Гасет, Изследвания върху любовта, 65 /


Любовта на Леон се разкрива в упорството му да спаси Матилда, да й даде шанс да живее. В Ню Йорк – съвременния Содом и Гомор – идва не старозаветното Божие наказание, а любовта на новозаветния Бог. Любов, която изкупва греховете; любов, опръскана с кръв; любов-граната, която взривява всичко. Любовта не е състояние, хрумване, прищявка. Тя е първичната форма на човешкото (shape of my heart). Достатъчно е да обичаш само един човек, но изцяло, до болка, докрай, и това вече те прави най-добрият. В самата основа на нравствеността стои любовта.


Матилда никога няма да бъде отново сама. Леон не умира,защото Матилда Е Леон. 1+1=1. Има една мисъл, според която човек, за да е живял добре, трябва да направи дете, да построи къща и да посади дърво. Леон отглежда Матилда като свое дете; тя се връща в училище и посажда неговото растение. С общи усилия двамата съграждат един добър живот. Започнали като съ-участници, те се превръщат в съ-творители. В крайна сметка, Леон не научава Матилда да убива, но двамата заедно се научават да обичат. Единственият начин да намерим стълбата към Рая е да пуснем корени. Матилда засажда растението и камерата се отдалечава. Нагоре към небето.




4 коментара:

  1. страхотно си го написал!

    ОтговорИзтриване
  2. написала ;) Радвам се, че си попаднала на моя блог :)) Видях името на твоя и се сетих за един много сладък филм "Теория на хаоса". препоръчвам го ;)

    ОтговорИзтриване
  3. любимият ми филм евър и велика песен :)

    ОтговорИзтриване
  4. не го бях чувала дори. ще го гледам задължително! иначе друг филм, който много ми харесва и прилича малко на Леон, е "Слабостта на болшевика": http://www.imdb.com/title/tt0385703/ Той е малко по-приглушен, по-бавен, по-всекидневен, но си заслужава. А саундтракът е на една от най-добрите испански рок банди :)

    ОтговорИзтриване