неделя, 11 септември 2011 г.

Стик № 3


It is hard to tell the world we live in is either reality or dream
Филмът „Стик №3” на Ким Ки Дук прониква с взлом в съзнанието и преспива там. Изпира на ръка замърсените и изхабени сетива, поправя развалените чаркове и яде от душата, която си оставил в хладилника.
Тае-сук е млад мъж, който влиза в чужди домове, докато собствениците ги няма, преспива в леглата им, снима се с техните снимки и в замяна на това оправя различни неща по къщата, преди да си тръгне. Една от къщите, в които влиза обаче, не е празна - в нея се крие красивата, малтретирана от съпруга си Сун-хуа. Тя започва да следи всяко движение на непознатия, докато не разбира, че е добър човек и решава да избяга с него.
„Стик №3” играе на границата на измислицата и реалността. Заснет в градска среда, в домовете на хора от различни съсловия, филмът проследява натрапчивото ежедневие, всички онези рутинни действия, на които никога не обръщаме внимание: да влезеш вкъщи, да си облечеш пижамата, да си направиш набързо храна. Проблемът е, че всичко това изведнъж се разкрива като демонично, странно, чудато – защото героят влиза в чужда къща, облича чужда пижама, яде чужда храна. Всичко, което Тае-сук прави, е невинно, незабележително. Но той прониква в чужда територия. Като онзи артист, който тайно пъхал подаръци в джобовете на хората и когато ги откривали, всички били ужасени. Не защото подаръците не им харесвали, но защото някой е навлязъл в личното им пространство, без да усетят.
Диалогът между двамата главни герои във филма почти изцяло липсва, но е заменен на едно по-дълбоко ниво от диалога между своето и чуждото; аз като затворен дом и ти, който проникваш в него. Сун-хуа е гостенка, чужденка в собствената си къща. Тя е тази, която се крие и дебне. Същевременно единственото истинско влизане с взлом във филма е влизането на Сун-хуа в живота на Тае-сук, пълното объркване на неговата логика и самодостатъчност. Двамата герои изпират миналото и бъдещето, намират дом един в друг.
Тае-сук се снима със снимките в чуждите домове. И обратното, хората сами вкарват в дома си и закачат на стената снимката на модела Сун-хуа. По някакъв сходен начин ние самите вкарваме филма „Стик № 3” вкъщи. Гледаме го в стаята си сред играчките от детството, любимите книги, спомените. Но също така влизаме във филма, в чуждия живот.
Ние зрителите сме не по-различни от Тае-сук, който прониква в чужди къщи. Не е ли това изкуството? Чужд дом, в който да избягаш за малко, да заживееш, както живеят хората там. Да си облечеш техните дрехи, да пътуваш из техните градове, да изпиташ техните чувства. Всеки филм, всяка картина, всяка книга е врата, която можеш да отвориш. Вратите на възприятието. Разбира се, винаги остава опасността да се окажеш бездомен, да живееш само с фантазии.
 Тае-сук живее с емоциите, историята, топлотата на домовете, в които влиза. Но той няма своя история, свое минало, своя любов. Той е призрак без глас. Единственият му шанс да се закачи за реалността е Сун-хуа. Любовта като споделена бездомност.
За целия филм Сун-хуа изрича само две реплики: „Да се нахраним” и „Обичам те”. Ежедневието се превръща във фантазия, в мистерия на скритото и откритото. Жената-модел, която живее, за да бъде гледана, и невидимият мъж се събират в едно пътешествие, което не води никъде, освен може би обратно, в самото начало, сякаш нищо никога не е било, и все пак.
Стик №3 се използва в голфа за удари на дълго разстояние, но във филма повечето удари са отблизо и то болезнени. Истинската игра е тази на разстоянията – на близо и далеч, моята и твоята територия, между които топката прехвърча с неумолима точност. Стик № 3 е чужд стик – на чуждия мъж, на когото принадлежи чуждата жена, която въпреки това винаги ще остане чужда за него. В неговия дом, в неговото легло, в неговата кухня Сун-хуа ще живее с невидимия си любовник. Докато прегръщаме съпрузите си, целуваме любовниците.
„Стик №3” завършва напълно фантастично. И въпреки това няма нищо по-реално от този край. Всеки живее с призрака на своята голяма любов. Когато казва „Обичам те” на съпруга си, Сун-хуа го казва въсщност на Тае-сук. Точно зад гърба на реалността, в сянката на ежедневните неща, извън полезрението на нямащите сетива, стои желанието и си взима крадешком от масата. Тае-сук прониква в дома на лошия съпруг, но по-страшното – той прониква в мислите на съпругата и не може да се заличи оттам. Тишината се взривява от най-простата и истинска реплика, отсъствието влудява и само призраците могат да останат в нас завинаги. Като домашни духове, като мечта за бягство, за бездомност и любов. Добре дошли, призраци!
* Благодаря на Петко, че някога много отдавна ми препоръча този филм в автобус 204 и съжалявам, че го гледах чак сега.

7 коментара:

  1. Много хубав филм! Един от най-любимите ми на Ким Ки Дук!

    ОтговорИзтриване
  2. и много добре играе с предварителните идеи, които имаме - през цялото време очаквах да се случи нещо друго накрая..наистина много добър!

    ОтговорИзтриване
  3. Ако не бях гледал филма вече със сигурност щях да го направя само заради това ревю тук. :) Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  4. може да го гледате пак ;) за мен беше първи сблъсък с корейското кино и наистина много ме впечатли. А това е един ирански, отново по темата за невъзможното намиране на дом: http://www.imdb.com/title/tt0093342/

    ОтговорИзтриване
  5. Здравейте, радостен съм да съобщя, че първото Интернет кино и социална мрежа е факт.

    Страстните почитатели на Седмото изкуство, получават най-иновативната социална мрежа за споделяне с блогове, форум, видео публикуване, качване на музика, текст и видео чат, oбяви за филмови събития, анкети, видео на живо за интервюта с артисти, и още куп иновативни функционалности, които запазвам като възможност за изненади, и тайни конкурентни предимства.

    Удоволствие е да кажа, че кино КОЙ СЪМ АЗ, дава възможност на филмови фестивали да достигнат да всяко кътче на България и на света, чрез стрийминг технология, която не позволява, филмите да се записват на хард диска на компютъра.


    Благодаря за Вниманието!

    Кино КОЙ СЪМ АЗ - http://www.whoamicinema.com

    ОтговорИзтриване
  6. Mnogo off-topic. ne vijdam nachin chovek da sledva bloga ti. Moje i da sam propusnala, no vse pak ima li nachin?

    Boyana

    ОтговорИзтриване
  7. Здравей, не се оринетирам много добре в дизайна на блоговете, но би трябвало да става през бутона "следене" в горния ляв ъгъл.

    ОтговорИзтриване