събота, 5 март 2011 г.

За пунктуацията и хората

Някои хора са въпросителни. Други удивителни. Трети са точка. По въпроса. Има ги разбира се и многоточията. Да не говорим за хората запетайки в сложни подчинени изречения. Интернет утопията пък ни кара да вярваме, че всички сме тирета. Всички свръзваме едни хора с други, едно приложение с друго. А защо ги свръзваме никой не знае.

Хората-въпросителни са тези, които срещаме по улиците. Тези, които ни заглеждат в тъмното. Които сядат до нас в метрото. Които четат на съседната маса в библиотеката. Това са хора-възможности, за които винаги се питаш "какво би станало ако". Всеки човек може да бъде човек-въпросителна. Струва ти се, че го познаваш. И хоп, над него се появява ченгелче, линията се завърта. И ето ти човек-въпросителна. Непознат пред теб. И в тази незатворена линия на въпроса се съдържа цялата безкрайност на добрите и лошите изненади, милите жестове и грубото трасване на вратата. Рано или късно, за кратко или за дълго, всеки от нас се превръща във въпросителна.

Хората-удивителни са удивителни. Те са "ах" и "ох" и "наистина!". Най-лошата им разновидност са хората "уау". Заговори ли ви някой за "ефекта уау", бягайте. Не ви трябва да живеете в реклама за шампоан. Хората-удивителни трябва да са винаги ефектни, винаги забавни, винаги център. Някои от тях имат потенциала да са въпросителни, но прекалено много вярват в потенциала си. Ходили са на тийм билдинг, играли са психологически игри и искат да ви впечатлят с оптимизъм. Но хубавото в живота не са удивителните, а онези знаци, които не знаем как да изпишем.

Хората-точки са точни. При тях 2 и 2 е равно на 4. Имат работа, кола, жена. Всичко е така, както трябва да е. И точка. Не спорете с тези хора. Не им говорете за Бог, за любов, за революция. Те не се побират в точката. Всяко изречение трябва да завършва с точка. Съобщително изречение. Защото те владеят абсолютната истина. Понякога, но само понякога, това са хора, които са щастливи с живота, такъв какъвто е. Те са разбрали, че въпреки философските превземки на въпросителните и нюейдж ентусиазма на удивителните този откачен, ирационален живот е всичко, което имаме. И е прекрасен. Това са точки, които преливат.

Запетайките няма какво да ги споменаваме. Това са малките хора с малката власт. Дай им малка служба в голямо учреждение и ще ти разкажат играта. Ще има пълен член, непълен член, подчинено подложно и какво ли още не. Нямаш верен ход с тях. Единствената ти надежда е баща им да не ги уреди в някое изречение.

И остават хората-многоточия... Това са хората, в които се влюбваш, историите, на които не можеш да сложиш точка. Многоточията изскачат от нищото и те оставят без думи. Многоточията се развиват в мисълта ти, измъчват те и водят до глупави и импулсивни действия. Хората-многоточия ти се изплъзват, те ти се смеят и те съблазняват. Понякога многоточията минават във въпросителни или удивителни, понякога навикът ги превръща в точки. Но най-истински си остават в онзи тръпчиво-безсънен момент на недоизказването...

И ако животът ни е набор от думи, някакви неясни единици и дни, хората са знаците, които ги свъзрзват, подреждат и придават смисъл. Понякога са на място, друг път - не. А и някои грешки са толкова сладки, че просто ти се иска да ги направиш. В крайна сметка, никой не владее пунктуацията съвършено.


9 коментара:

  1. http://asset.soup.io/asset/1553/1189_ea63_400.jpeg

    ОтговорИзтриване
  2. Комита, щом ти казваш, че е добре, значи е добре ;-)
    Петко, много сладка картинка - има нещо детско мило в нея (особено в панделката:))

    ОтговорИзтриване
  3. Хм... Аз използвам много многоточия, защото не ми стигат думи и се задъхвам... :)

    ОтговорИзтриване
  4. ще те взема за редактор на блога ми, че имам нужда ://

    плащам в гръцки драхми и мандарини на всяко 12-о число от месеците с 31 дена.

    Deal?

    ОтговорИзтриване
  5. Много хубаво (: аз много обичам многоточията... и май ги слагам по-често от който и да е друг знак х) Трябва да има повече многоточия на тоя свят.

    ОтговорИзтриване
  6. Много артистична гледна точка. Аз си падам по кавичките - животът има нужда от щипка мелодрама, все пак. :)

    ОтговорИзтриване
  7. а ако намесим и хората-емотикони, изреченията стават неудържими :))

    ОтговорИзтриване