четвъртък, 31 декември 2009 г.

Ако нямате леля или Честита баня!


Един апартамент, двама души, които започват да се харесват, и един ревнив Иполит. И разбира се, приятели и приятелки, които връхлитат в най-неподходящия момент, объркват всичко и вдигат много шум. Това накратко е сюжетът на филма "Честита баня! или Ирония на Съдбата" - филм, който е по-стар от мен и който гледам всяка Нова Година, откакто се помня. Имаше една мисъл на Айнщайн: Make things simple but not simpler. Все едно е казана за този филм. Той е гениално чист и истински. Поезия, музика и двама души. Любов, скрита в абсурда. Душа, която прозира през еднаквите мебели, лошите дрехи и тревогите какво ще кажат другите. Руснаците ги могат тези работи с необятната душа.

Аз пораствам, а "Ирония на съдбата" не остарява. Не е ли това ирония? Един филм за Нова Година, който винаги е нов. Знам вече всяка реплика, всеки стих, всяка мелодия. Знам в коя минута има скок в кадъра, обичам да долавям мига, когато Женя започва да харесва Надя (прекрасни имена и най-важното рядко срещани;), мога да изрецитирам репликите на Иполит, докато се къпе с всичките си дрехи. "Ирония на съдбата" е като стар приятел, който повтаря историите си, но все пак обичаш да ги слушаш и даже знаеш кога да се засмееш. Защото сте свои хора. Защото това са вече твоите истории.


"Ирония на съдбата" е филм за хаоса, за авантюризма, за наглостта да искаш нещо истинско и абсолютната невъзможност да планираш щастието си. Това е история за еднотипните градове и хора. За жилищните комплекси с еднакви блокове и извадените от калъп еснафи с еднакви мечти. И за една малка случайност в системата, която обърква нещата тотално. "Ирония на съдбата" разбива хищната уравниловка отвътре, като намесва любовта, която прави всичко различно.

Всяка Нова Година Женя ходи с приятелите си на руска баня (това е тяхна традиция). Този път те се напиват брутално (руска традиция) и като прилагат желязна логика, двамата относително трезви в компанията изпращат него в Ленинград вместо Павлик. Там Женя се прибира у дома на култовия вече адрес - ул. Строителна 3, бл.25, апартамент 12. Оказва се, че в Ленинград има абсолютно същата улица, същата квартира, със същия ключ и същите мебели. Понякога се учудвам как са допуснали такава критика на съветското общество. Защото дълбоката идея на филма е именно, че не можеш да планираш живота си, че няма организирано типово щастие. Човекът е луд, авантюрист, непредвидим. А когато попадне в прегръдката на посредствената сигурност, самата съдба се намесва, за да го спаси.


Харесвам "Ирония на съдбата", защото в него има приятелство, има сродни души, има смях. Нямам нищо против концептуалните филми. Даже ги гледам, когато се налага. Но в тази обикновна, непретенциозна история, правена за телевизия, има всичко, което искам от живота. Най-трудно се постигат най-простите неща. Този филм не остарява, защото е сбъднатата мечта на всички руски домакини, но като че ли и на всички останали - мечтата за любов, за човешко доксване, за попълване на това ужасно чувство на празнота, което никога не спира да мърмори.

Иронията е да казваш едно нещо, а да имаш предвид друго - често тъкмо обратното на това, което си казал. Иронията във филма на Елдар Рязанов е, че именно в обикновения скучен квадратно-панелен свят се крие най-голямото възможно щастие. Просто ние самите трябва да сме малко по-различни, малко по-смели, по-безразсъдни. Да наредим блокчетата, така както на нас ни харесва, за да конструираме своя свят. Понякога дори едно малко разместване, едно леко отклонение от плана може да има огромни последици.

Можеш да отпътуваш надалеч, да търсиш приключения и нови изживявания. Но истинското умение е да намериш щастието там, където си. Защото това е твоето щастие - ти израстваш от него и то прораства в теб. В скучния познат свят те чака твоят човек. Но трябва да си достатъчно смел да го видиш, да прогледнеш за него. За да изживеете непознатото, вълнуващото, различното. В "Ирония на съдбата" няма екшън експлозии и новогодишна заря. Панелната скука е взривена от фойерверка в погледите на двама души. Най-голямата ирония е, че можеш да бъдеш приключенец и у дома.


Ако нямате леля, няма да я загубите. Ако нямате куче, съседът ви няма да го отрови. Ако нямате приятел, няма да се карате с него. Но колко хубаво е да имаме всички тези неща. Всяка Нова Година "Ирония на съдбата" ни пожелава да бъдем щури, да бъдем нагли, да вземем всичко от живота. Да имаме, дори и да се страхуваме, че ще загубим. Да обичаме, дори и да се страхуваме, че ще страдаме. Да живеем, дори и да се страхуваме, че ще умрем. Защото само който не живее, няма да умре. Думайте сами, решайте сами - иметь или не иметь...

Честита баня!



3 коментара:

  1. Скъпа Джули,
    Много съм радостна, че попадам на вашия блог. Може да се каже, че съм фен на писането ви откакто случайно прочетох ревюто ви за Одисея на Джеймс Джойс в Аз чета. Затова да намеря още публикации от вас беше супер приятна изненада.
    Още повече се въодушевих, когато видях, че имате постинг, посветен на Белене - наполовина съм от там и много го обичам, това наистина е много специално местенце, където винаги се връщам с голямо вълнение. Невероятно, но е истина - има нещо вълшебно в този малък град, а хората там са страшно красиви и добри.
    Ще идвам редовно във вашата стая.
    Сърдечни поздрави,
    Мария

    ОтговорИзтриване
  2. Джули,
    Честита Нова Година - Честита Баня, също !
    Есето Ви ми хареса и прекарах доста време във блога Ви с останалите публикации.
    Хареса ми Вашата чувствителност и познание на източните и западните езици и култури.
    Благодаря Ви за линка към "New Yorker"
    в есето Ви по повод филма/опера "Дон Жуан".
    Научих нещо ново за италианците в Америка.
    Ще идвам на гости във "вашата стая".
    Бисер

    ОтговорИзтриване
  3. Моята стая е и ваша стая;) Очаквайте в скоро време включване със скандинавско кино:)
    http://ebooks.adelaide.edu.au/c/carroll/lewis/alice/images/alice03.png

    ОтговорИзтриване