петък, 27 март 2009 г.

За сексуалните маниаци и Червената шапчица

Режисьорът е Роберто Бенини. Годината 1994. Филмът се казва "Чудовището". Не бях се смяла така на комедия отдавна. Сюжетът е щур. Лорис е невзрачен и най-обикновен човечец, който хитрува на дребно, краде от магазините и се крие от портиера, за да не си плаща сметките. Междувременно в неговия квартал върлува садистичен сериен убиец, който изнасилва жени и ги убива по-особено брутален начин. Поради една нелепа случка с електрически трион (първата от цяла поредица) всички подозрения падат върху Лорис и сексапилната полицайка Джесика получава задача да го хване на местопрестъплението. За целта тя трябва да провокира неговия еротичен инстинкт посредством "перверзна обсада". Това разбира се е план на полицейския психолог, който е най-лудият герой в целия филм. Следвайки строго научни методи, Джесика се разхожда полугола, облича се като Червената шапчица или просто чете вестник в безумни пози. Лорис обаче е твърдо решен да прояви гордост и да не се подаде (освен това той е доста стеснителен и не знае какво точно да направи;) Сцена след сцена филмът става лавинообразно по-смешен, защото всички действия на Лорис придобиват зловещ смисъл, докато в крайна сметка истинското Чудовище не бива разкрито.
Като изключим всички сексуални намеци (а може би като ги включим), "Чудовището" се оказва изключително мъдър филм. Както във всяко наистина добро произведение на изкуството във филма има няколко пласта. Смешното повдига много въпроси. Четохме тази седмица в университета Ървин Гофман и неговото изследване за различните роли, които играем във всекидневния живот. "Чудовището" показва какво се случва, когато предварително те вкарат в някаква роля. Няма измъкване. Каквото и да прави главният герой, то само потвърждава мнението за него, изрядната хипотеза, в която другите са го вписали. Той е сексуален маниак и толкова. При това положение и най-невинните жестове получават ужасяваща интерпретация. Случайното падане върху Франческа, рязането на пържолите със сатър и счупването на куклата на дразнещото съседче се оказват прекрасни доказателства за маниакалната природа на Лорис. Имаме идеален пример за свръхинтерпретация. Когато някой вече е открил ключа за разчитането на нашата личност, ние можем само да потвърждаваме неговите теории. Психологическите тестове на Лорис, които показват, че е нормален човек, вместо да разколебаят полицейския психолог, го уверяват, че си има работа с особено опасен и перфиден престъпник, способен да се прикрива. Ние ли избираме своите роли или другите ни ги налагат? И можем ли да разчупим клишето, в което са ни вкарали?
Другото нещо е, че ние никога нямаме една единствена роля. По-скоро сме различни пред различните хора. Това, което Гофман нарича сегрегация на публиката. Понеже съседът всеки път вижда Лорис да минава клекнал под прозореца на портиера, той решава, че Лорис си ходи така по принцип. И всеки път, когато се среща с този свой съсед, Лорис започва да ходи така. Противното би било подорзително и нелогично. Ролята трябва да се поддържа. Иначе ще настъпи разрив в общуването. Но патешкото ходене в случая е символ и изобщо на малкия човек, наложен като образ още от Чаплин. Дребният хитрец, който бива вписан в Голямата игра, без дори да го осъзнава. Този, който постоянно се преструва, постоянно измисля гениални планове, но винаги е излъган, прецакан, жертва на чужди ходове и стратегии.
Както може да се предположи, докато се надлъгват, Лорис и Франческа се влюбват. Тя очаква от него да е изнасилвач и маниак, а той се оказва абсолютно плах и непохватен. Той очаква ... всъщност не се знае какво очаква, но със сигурност нейното поведение е доста необичайно и обърква за дълго съня му и живота му. Като цяло филмът потвърждава една доста правидива мисъл: "Мъжете обичат да бъдат възприемани като ловци, но всъщност са прекалено мързеливи да ловуват. Жените от друга страна обожават да ловуват, но биха предпочели никой да не знае това." В крайна сметка Лорис бива уловен (слава Богу не като убиец), истинският садист е разкрит (изобщо нямам намерение да казвам кой е) и всичко се подрежда добре, както се полага на всяка уважаваща себе си комедия. Изводът е, че не бива да прибързва с изводите. Както Лорис казва в един момент: "Не бих казал, че сте убиец само защото имате петна от кръв по дрехите и женска ръка в джоба". И в този случай, както винаги, Лорис греши. Сега се замислих, че филмът всъщност е ужасен. Но е и смешен. Точно на ръба.




5 коментара:

  1. Всичко добре, но допускам, че онзи автор се казва Ървин Хофман, а не Гофман. Пак някой професор е чел през руски превод...

    ОтговорИзтриване
  2. Този си е Гофман и на английски (http://en.wikipedia.org/wiki/Erving_Goffman) Не достига висотите на Гомер или Шерлок "Голмс" и д-р Ватсон;))

    ОтговорИзтриване
  3. здрасти, а откъде изтегли филма?

    ОтговорИзтриване
  4. здравей, има го в Замунда, ако напишеш Il Mostro :))

    ОтговорИзтриване