Kukushka

* Пиша този текст под въздействие на дискусията върху "Кукувичка" след прожекцията в Културология. За разлика от героите във филма ние се разбрахме много добре;) Така че благодаря за идеите на Валя Георгиева, Ния, Гери, Петко, Радо, Веси, Васко, Дени, Преслав и всички други, които участваха в дискусията и чиито имена не знам. Този текст е повече техен отколкото мой :))

Напоследък много се говори за мултикултурализъм, за междукултурен диалог и пр. И все пак има нещо доста пресилено във всичко това. Думи, които са се превърнали в клише за писане на проекти, но не променят реалния живот. Филмът на Александър Рогожкин (режисьор на "Особености на Руския национален риболов") разглежда същата тема, но по доста неочакван начин. Преди години гледах случайно филма по телевизията и страшно ме впечатли. Бях го хванала от средата и отчаяно разказвах на всички сюжета с надежда да ми кажат заглавието, докато не разбрах, че първи курс го прожектират. А сюжетът е прост: в края на Втората световна война някъде на северозападния руски фронт руснак, финландец и лапландка са принудени да заживеят заедно. Всеки говори на своя език и стават куп обърквания. Но в крайна сметка се оказва, че се разбират доста добре за основните неща: яденето, оживяването, прекарването на нощта. Универсалният човешки език предхожда всяко слово и се основава на аксиомата, че най-голямата ценност е животът. Най-важната предпоставка за един успешен диалог е участниците да не са се избили.

Кукувицата е птица, която снася своите яйца в чужди гнезда. Кукувицата във филма -лапландката Анни - прави точно обратното. Тя спасява двама чужденци, прибира ги в своя дом и ги връща към живота. "Кукувица" е и военен жаргон за снайперистите-самоубийци, приковани на едно място с пушка в ръка, които трябва да убият възможно най-много врагове, преди самите те да бъдат убити. Снайперистът във филма обаче избира съвсем различен път. С Прометееви мъки той се освобождава от своята верига и избира живота. Руснакът и сражавалият се на страната на немците финландец се срещат в една колиба край реката. Събрани и спасени от една жена. Една жена, която отмива от тях миризмата на смърт и война. За нея униформите на враждуващите страни са просто дрехи, които трябва да изпере. Символите, които разделят двама души и ги превръщат във врагове, са й непонятни. Униформата е нещо изкуствено, което скрива и потиска човешката природа. Финландецът е с немска униформа. Абсолютно условна маркировка, която обаче е повече от достатъчна, за да иска руснакът да го убие. (Аналогично "английският пациент" от едноименния филм беше унгарец. Униформата свежда човека с цялото му минало, мечти и история до най-простия знак.) Войната дехуманизира, тя превръща хората в чаркове, във винтчета в служба на големите идеологии. Налагат се разделения там, където ги няма. Няма граници на земята. Хората са тези, които си играят да прокарват въображаеми черти. В крайна сметка Вейко и Майнатаси (дори само заради това име си заслужава да гледате филма ;) не са толкова различни. Те и двамата са хора. Всяка човешка смърт ме намалява, защото аз съм част от цялото човечество.

Кукувичка е филм в чест на живота. Срещу него се изправя жадната, хищна, неестествена смърт, която изтръгва от света млади мъже, много преди да дойде часът им. Войната, която се намесва в извечния ритъм на нещата, за да прекъсне поколения, да остави вдовици и духовни инвалиди. Анни е животът в плът и кръв. Крехкият, хитричък, прост, всепобеждаващ и упорит живот. Във филма ясно се противопоставят жената като живот и мъжът като сеещ смърт. Странна е тази диалектика на раждането и войната.

Нанси Хюстън в статията си "Матрицата на войната: майки и герои" посочва много митични примери, в които мъжете, свързани с войната, приемат родилни болки. В епоса за ирландския герой Кучулайн бременната фея Мача, след като, принудена от мъжа си да участва в състезание, надбягва всички кралски коне и на финалната линия изнемощяла внезапно ражда близнаци, се провиква страховито към всички мъже: „Отсега нататък вие ще търпите същия срам, който ми наложихте. Когато времената се най-тежки, всеки един от вас, жителите на тази провинция, ще има сила не повече от жена родилка при това за толкова време, колкото жената остава на легло – пет дни и четири нощи, до девето поколение.” В Спарта пък единствените хора, чиито имена било позволено да се изписват върху надгробните камъни, били тези на мъжете, паднали в бой, и на жените, умрели при раждане.

Благодарение на способността си да дават живот жените получават необикновена власт и сила. Като контрапункт мъжете издигат престижа на войната - славна кървава мистерия. Любопитно е как нашата култура облагодетелства наративите за войната. Още от Илиадата през всички рицарски романи, та чак до Война и Мир, основните разкази на европейския свят се въртят около военната сцена. Тя е герочина и славна. Обратно, разказите за женското раждане минават в жанра на клюката, всекидневната история. Раждането на едно дете не се счита за героично, въпреки че това често е не по-малко опасно отколкото войната. "Кукувичка" обръща перспективата и отдава заслужена слава на раждането, на живота, на любовта. В крайна сметка мъжете не сеят смърт, а създават деца. Всеки от тях тръгва по своя път, но Анни остава със своите близнаци, на които разказва историята за бащите им. Има нещо много митично в целия филм. В малката къща - образ на света. В реката на забравата. В близнаците, които ще съградят новия космос: света след Голямата война.

Чужденците се връщат в домовете си. Всеки поема по своя път. Но и двамата знаят, че някъде там ги чака тя, вперила поглед в нощта. Като тъмната нощ, като бързата река, като луната, останала сама на небето, тя ги чака, готова да се превърне в куче и да ги измъкне от Отвъдното. Животът в женски род, който хапе, който шепне като вятъра и вика в нощта. И няма нищо по-хубаво от това да си жив.