петък, 27 февруари 2009 г.

Кино с часовников механизъм

В книгата си „Метафорите, чрез които живеем” Джордж Лейкъф и Марк Джонсън защитават тезата, че метафорите не са просто поетически приумици, украшения на езика, а напротив, основни структури на нашата концептуална система, на начина ни на възприемане и описване на света. Двамата автори дават за пример метафората ВРЕМЕТО Е ПАРИ. Ето как е отразена тя в съвременния език:
Губиш ми времето.
Това устройство ще ти спести часове.
Нямам време да ти отделя.
Тази задача ми струваше цял час.
Инвестирах много време в това.
Свърши ми времето.


На английски има още съчетания като spend your time, use your time profitably, to live on borrowed time, и пр.

Това, което става ясно от тези примери, е, че в нашето общество
ВРЕМЕТО Е ПАРИ, ВРЕМЕТО Е РЕСУРС, ВРЕМЕТО Е ЦЕННА СТОКА. Този начин на мислене рефлектира и в поведението ни, в множество общоприети практики: плаща се надница за определено време, хотелските стаи се плащат за време, лихвите се изчисляват за време. ВРЕМЕТО Е ПАРИ не е просто метафора, това е начин на живот, начинът на живот на съвременното западно общество, който би останал неразбран от множество други култури в древността или близкото минало.
ВРЕМЕТО Е ПАРИ, ВРЕМЕТО Е СТОКА е една своеобразна еманация на консумацията, един своеобразен лозунг, заменил стария „петилетката за три години”. Но за да не ви губя времето, минавам по същество. Филмът, за който ще говоря днес, Cashback (Живот на пауза) тръгва от тази концепция за времето, за да я развие по един напълно неочакван, странен и доста поетичен начин. Главният герой, Бен, изоставен от приятелката си, изгубва способността си да спи. Той е студент в арт-колеж, бъдещ художник с ужасяваща депресия и 8 излишни часа в денонощието. И така той решава да направи най-логичното – да продаде времето си за пари, ВРЕМЕТО Е ПАРИ. В излишните осем часа, в които не може да спи, той започва работа, нощна смяна, в супермаркет в Лондон. Това са 8 дълги, мъчителни, скучни часове сред щандовете с безупречно наредени стоки, върху изрядно измитите студени бели плочки и под глухите неонови лампи.

Всеки в магазина има свой начин да се справи с бавно влачещото се време. Златното правило на Шанън, продавачката на касата, е: никога не поглеждай часовника. Колегите на Бен се забавляват с плоски шеги и надбягвания с пазарни колички. Те вършат всичко друго освен работа, за да убият времето. А какво прави главният герой? Той достига до гениалната идея, че най-добрият начин да не усетиш времето е да го спреш. Не да го убиеш, а да го уловиш в неговата пълнота. Всеки момент, всеки цвят, всяка форма. Всичко замръзва пред очите на Бен. Както когато видиш много красиво момиче на улицата и ти се иска да го гледаш завинаги – така определя усещането той. Да спреш момента, да грабнеш мига, carpe diem. И докато бавно събличаш с поглед (в случая не само с погледJ)дрехите й, да видиш истинската красота, пълната красота, онзи дребен детайл, онази особена извивка, която прави всяка жена уникална.

Всяка жена тайно мечтае да я обича художник – казва главният герой. Но в случая женската красота е също метафора, метафора за живота. Животът, който е красив във всеки един миг, стига да успееш да го видиш – разпилените грахови зърна по пода със зеления им цвят, студентското общежитие под голямата кръгла луна, белият сняг, осветен от уличната лампа в черната нощ. Всъщност заслужава си да се гледа целият филм, дори само заради последния кадър. Главно заради последния кадър. И понеже сме започнали с метафори, за мен целият филм е една метафора: как минава времето в живота ни. Някои, също като Шанън, касиерката, предпочитат да се крият от часовника, да не мислят как минава времето, какво пропускат, и докато се усетят, тяхната смяна е свършила. Други го пилеят в глупости, убиват времето, без никога да направят нещо сериозно. Часовникът за тях е нещо твърде абстрактно. Те са заети да подреждат щандове и да кръшкат от подреждането на щандове. И смяната свършва. Трети, като главния герой – те спират времето, те го ограбват, вземайки най-хубавото от всеки момент. И една смяна от 8 часа побира в себе си всички времена. Тя е вечността в нейното пълнокръвие и многоизмерност. Всички минути, часове, дни, всичко, което някога е съществувало, се побира в тази смяна. Тя е време за любов. Любов естетическа, любов безсрамна, любов към простите неща, които се оказват най-ценни. И така в универсалния магазин, в абсолютния храм на консумацията, Бен открива нещо много, много истинско.

Лошата новина е, че времото лети, добрата новина е, че ти си пилотът.
Филмът Cashback e интересен и с още нещо. В него практически няма никакви специални ефекти. Неговото почти магическо усещане се постига изцяло със стоп-кадър. Филмът не е фантастика. В него няма машини, луди учени и експерименти, които се объркват катастрофално заради муха, паяк и пр. Напротив, той е изключително реален. И в това е цялото му противоречие. Защото той е реален колкото един сън, например. (Сънят в повечето случаи ни се струва реален, а като се събудим се оказва, че не е.) Cashback ни кара да се замислим за възможностите на човешкото съзнание при въприемането на времето и на света въобще.
Принципно, има две основни мнения относно проблема какво е времето. Според първото, времето е част от фундаменталната структура на Вселената, измерение, в което събитията се случват в последователност и което може да бъде измерено. Вместилище. Самите ние, нашият живот, страсти, болка – всичко се случва във времето, което е независимо в своя ход от нас – т.е „ние сме във времето”. Един от основоположниците на този възглед и главен негов защитник е сър Исак Нютон. Коренно противополжна е тезата на Лайбниц и Кант, според която времето е част от фундаменталната способност за познание заедно с представата за пространство и брой. В този смисъл времето не се отнася към никаква същност, която „тече”, то не съдържа събитията в себе си и е не толкова нещо, което може да бъде измервано, колкото част от умствената способност за измерване, т.е „времето е в нас” – a priori съществуваща интуиция, чрез която възприемаме и измерваме света. Cashback e прекрасна илюстрация на втората теза. Времето е крайно субективно. Времето зависи от нас. Ние можем да го спираме, да го забавяме или забързваме. Ние сме пилотите. И както открива героят от книгата на Рей Бредбъри „Вино от глухарчета”: най-добрата машина на времето е човешкият ум, нашата собствена душа. Според Св. Августин, например, времето е функция на човешкото възприятие. Той използва характерен термин на латински distentio – „разтягане”, „протяжност” на душата. Този термин отразява усещането за напрежение, разтягане, което възприятието за време създава. Според Августин времето психологически съществува като продължителност на очакването (бъдеще), продължителност на вниманието (настояще) и продължителност на помненето, паметта (минало).

Когато ни е скучно, времето буквално пълзи, когато се влюбим, то лети. Бен иска да зъдржи момента, в който се влюбва в Шарън. Но мигът избягва ловко, избягва със смеха на победител. Времето е относително, не абсолютно. Можеш да изживееш целия си живот за три дни, 20 години могат да ти се сторят като един миг, като непрекъснат отрязък от време, толкова скучни и монотонни са били те. Всеки живее в своето собствено време, в своите спомени и очаквания, в протяжността на собствената си душа. Да се влюбиш означава да вкараш някого в своето време, да спреш времето заедно с него или да го изживееш на един дъх.Заглавието на филма Cashback е преведено на български Живот на пауза. Това обаче не е точният превод. Всъщност на български ние нямаме термин, който да отговаря на cashback. Това означава да платиш с кредитна карта и да ти върнат пари в брой. Така главният герой продава времето си, дава го на кредит, но това, което той получава обратно не са пари. Това не е най-важното. Той получава любов. Това е справедливата размяна. Метафората
ВРЕМЕТО Е ПАРИ бива заменена от метафората: ЛЮБОВТА Е ОПАКОВАНА В КРАСОТА И СКРИТА МЕЖДУ СЕКУНДИТЕ НА СОБСТВЕНИЯ ТИ ЖИВОТ. АКО НЕ СПРЕШ ЗА МАЛКО, МОЖЕ И ДА Я ПРОПУСНЕШ.












5 коментара:

  1. Хмм, за книгата "Метафорите, по които живеем" само са ми казвали разни хубави работи, имаш ли я и ако да, можеш ли да ми я дадеш?
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  2. Книгата за жалост не е преведена. Има я в библиотеката на културология на английски език. Намерих в Интернет обаче резюме на първите няколко глави: http://theliterarylink.com/metaphors.html

    ОтговорИзтриване
  3. Хмм, много мерси, ще си я потърся из книжарниците. П.П. С теб отдавна не сме ходили да купуваме книги, аз изчетох всички от последния Голям Пазар. Ти?

    ОтговорИзтриване
  4. За мой срам - не... Никога не съм си представяла, че някога така ще си мечтая да мога да се добера до книга ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Хм, говори ми...
    Вмомента съм на книжна диета и се чувствам много нещастна. И си търся на Ерика Джонг "Страх от летене" книжката. Препоръчвам я горещо, нещо като първата книжка в категорията чиклит, с тази разлика, че е написана 1973г. Смятай ;)
    Самата книжка ми се стори от една страна много странна, от друга се змаислих какво е да предпиемеш подобно пътешествие в собствената си глава и то в този период. Когато книгата е излезнала е избухнал страхотен скандал, книгата е наричана порнография т.н.. Сега текстът й е направо всекидневен.

    Мисля, че ще ти хареса. - > http://www.chitanka.info:82/lib/text/2007/0

    ОтговорИзтриване