петък, 25 септември 2009 г.

Когато порасна, ще стана Кенгуру

"Когато порасна, ще стана Кенгуру" влезе бързо в моя топ 10 по следните причини:
а) Не се бях смяла така от много време.
б) Героите във филма подозрително приличат на някои мои приятели.
в) Разбрах какво си мислят момчетата, когато ме водят на кино.

Сюжетът не е особено сложен: една вечер в Белград Браца се опитва да свали манекенката Ирис (страшно готина мадама, което трябва да призная, въпреки че съм момиче ;) Целият квартал се е събрал в еврофутбола да гледа мач, а на покрива двама изпаднали непукисти пият бира и пушат трева. Проблемът е, че Браца няма пукната пара в джоба си, двама от запалянковците са заложили и от тази среща зависи дали ще ударят джакпота, а бирата на покрива прогресивно свършва. Действието във филма се развива в киното, пред телевизора и под небето. Истински уникалното са типажите, които превръщат лентата на Радивое Андрич в "Две димящи дула" на Балканите.

"Когато порасна, ще стана Кенгуру" е урок как да НЕ разгръщаме потенциала си. Това е филм за хора, които бездействат, скучаят, носят се по течението, пият, пушат, мързелуват, мотаят се, шляят се, изчакват, очакват и нищо не дочакват. С една дума, филм за балканските мъже. Царете на еврофутбола, които са на крачка от джакпота, но винаги един мач им бяга накрая. Заетите мъже, които се объркват в хиляди машинации как да изкарат страшни пари, но никога не биха допуснали грешката да работят. Защото еврофутболът (казвам го гордо като човек, който е печелил лев и педесет и после ги е завъртял ;) е най-добрата метафора за Балканите. За нашите юнаци, които са юнаци в кръчмата и вършат велики дела, само когато се напият. За нашите юнаци, които чакат помощ отвън, джакпота, големия удар, Deus ex machina, пръста на съдбата, но сами не си помръдват пръста.


Безвремие е най-точната дума, която описва "Когато порасна, ще стана Кенгуру". Знаем, че става дума за една конкретна вечер в Белград, но това може да е която и да е вечер, където и да е на Балканите. Защото филмът по тези географски ширини винаги е един и същ. Някаква странна жанрова смесица между комедия, историческа драма и военен екшън с елементи на съседски скандал. Забранено за възрастни. Единственият начин да оцелееш е да откажеш да пораснеш и да не приемаш нещата твърде на сериозно. Както казва сценаристът на филма Мирослав Момчилович: "всичките ми герои са инфантилни. Това е история за хора, които отказват да пораснат. Когато казвам, че не са зрели, нямам предвид нещо негитвно - те просто отказват да бъдат въвлечени в мръсната логика на живота". Надали е случайно, че в митологията на балканските народи трайно присъства образът на детето юнак. Спомняме си за Дете Дукадинче, което е седем пъти по-юнак от Крали Марко.

В сивите предградия на Белград живеят едни хора, които вярват, че когато пораснат, ще станат като Кенгуруто - единствения успял човек от квартала - вратар на английския Ийстуич. Само че те вече гонят трийсете и е повече от ясно, че никога няма да пораснат (а и ние си ги харесваме такива, инфантилни:) Ясно е също, че няма да станат като Кенгуруто, а ще се превърнат в поредните неудачници от квартала. И все пак - горе на покрива на панелния блок - те са над целия Белград и могат да плюят на всички предразсъдъци и да извикат хубавия живот, който заслужават (или поне имената на няколко хубави жени). В американските романтични комедии, покривът е мястото, където с червена роза в ръка Матю Макконъхи би предложил женитба на Сандра Бълок/Мег Райън. В "Когато порасна, ще стана Кенгуру" покривът е много мъжка територия, където има бира, извънземни и приятели. Браво на сърбите за добрите комедии :)

P.S. Сцените в празното кино със злия разпоредител, клошаря и арт филма са адски забавни:))) Благодаря на Калин, че ми препоръча филма ;)



2 коментара:

  1. Любимата ми реплика е точно в края на филма "Душанее..."... Може би това беше моментът, когато се смях до полуда :) Поздравления за прекрасния блог!

    ОтговорИзтриване
  2. "Душанее" наистина дойде малко изненадващо ;) Честно казано, откакто гледах "Когато порасна, ще стана Кенгуру", отчаяно се опитвам да намеря друга добра комедия и все не успявам. Като че ли най-трудно се правят хубави комедди.

    ОтговорИзтриване