Преводачът на светове

I’m looking for a home in every face I see
Джим Морисън

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПУЛОВЕТЕ

«Светът е голям» е голямото завръщане. Завръщане към българското, след толкова години, в които се чувствахме като чужденци в собствената си култура. Заедно с емигранта Алекс у дома се завръща цялото българско кино след дълги години скитания, нескопосани преводи на чужди упътвания и загуба на всякакви координати. Още повече, филмът ни връща към едно време, което все повече се забравя. Припомня ни миналото, което някак изпадна от куфарите ни, когато прекосихме границата на 89. В минало или сегашно време, в България се случват все едни и същи истории. Застинали на кръстопътя на времето, българите са обречени да повтарят едни и същи ходове, едни и същи разигравания, в които най-често завършват изиграни.

Новото време така и не идва на Балканите. Живеем и винаги сме живели в безвремие, в свещеното повторително време на играта, в която забравяме за проблемите и отлагаме настоящето. Докато вечното отлагане не се превърне в единственото настояще. Всички помним анимационното филмче с табладжиите, които викаха дюшеш, дюбеш, епек, а край тях, без да забележат, се сменяха лято, есен, зима.

В трескавото търсене на национална идентичност таблата изскача като естествен символ за българите. Както гърците имат своето сиртаки и Зорбас, така и българите имат своята табла, играна в тесни улички от хора с широки души. Интересно е това противоречие на Балканите между потискащата, всепроникваща теснота и усещането за волност, за свобода и простор. Заровете изхвърчат извън дъската. Светът ни е тесен. Търси си друга държава, Македония ти е малка, Александре! Балканското сиртаки се завихря из Европа. Крачка напред, крачка назад. Пътят към себе си минава през чужбина. За да се завърнеш, трябва първо да поемеш на път. Откакто светът може да се обиколи за 80 дни пристигането изчезна.

«Светът е голям» е дебнене на България. Носталгия по България, видяна отдалеч, през очите на емигранта и може би тъкмо затова видяна най-ясно. Една кристализирала България с малко чужд акцент и много спомени. Нашият проблем винаги е бил как да преведем утопичния Запад на нашенски език, как да преведем мечтите си в реалност. И какво загубваме при превода? Може би самите себе си – изгубени в превода. Изгубени в прехода. Звучи добре. „Светът е голям” е филм за изгнаниците като Алекс и за космополитите като Бай Дан. За тези, които никъде не се чувстват като у дома си, и за тези, които носят своя дом навсякъде със себе си. Илия Троянов нарича Балканите тяло, което не може да вирее на цяло, но чиито органи стават за трансплантация. Биват ли приети присадените емигранти от чуждите организми? Изгнаникът стъпва на земята, а тя е корава. Хумусът е отмит – нищо не е в състояние да пусне корени тук – нищо. Неслучайно във филма Бай Дан носи цвете от гроба на емигрантите, за да го засади у дома. Така и Матилда в края на „Леон” ще засади растението. Няма да ме загубиш. – казва Леон на момиченцето – Ти ми даде вкус за живота. Искам да бъда щастлив. Да спя в легло, да имам корени. Висок мъж и малко момиче на голямата улица. Дядо и неговият внук на колело. Две еднакво митични картини. Домът, който те чака в лицето на Другия. България е страна, която се побира не на една човешка длан, а в едно човешко лице.

I’m looking for a home in every face I see. Да намериш мост към Другия, да го преведеш по трудния път към своята душа – тук в превода нищо не се губи, а всичко се открива.


ПРЕВОДАЧЪТ НА СВЕТОВЕ

На английски прибирането на пуловете се нарича to move your pieces into your home quadrant. Таблата е игра за прибирането у дома. Тя е дългото завръщане на пуловете. За да можеш да почнеш да взимаш от живота, трябва да си наясно с корените си. По пътя си трябва да хванеш няколко ключови капии: любовта, работата. Можеш, разбира се, и да бягаш. Но когато постоянно бягаш, се оголваш; оставяш се на черно-белите капризни удари на съдбата. Този, който вечно бяга, може и никога да не стигне до дома, защото винаги ще го удрят и изваждат от играта.

За да разберем скритите послания на филма, трябва да сме запознати с таблата. Един англичанин доста трудно ще разбере символиката на израз като „хвърлям дюшеш”. Преводачът, който превежда „Светът е голям”, трябва да преведе не просто един текст, а цял свят: света на Балканите. Същевременно виждаме, че английският израз значително разгръща метафората на филма. Езиците и световете се припокриват, разкривайки, че са само части от пъзел, различни погледи към една огромна и невъзможно сложна картина. Светът не е текст, който да прочетеш от начало до край, отляво-надясно. Той е картина, която можеш да гледаш отвсякъде. Всеки поглед е само възможна перспектива. Дори таблата, изконно българският символ, всъщност идва от Персия. В книгата на Илия Троянов се разказва историята на английския пътешественик Ричард Бъртън, който спечелил на Балканите разкошно инкрустирана табла от местен ходжа. Сега тази табла е в Британския музей. Няма авторство в културата. Всичко е свързано. Светът е малък. Думите препращат една към друга и получават значение в зависимост от отношението помежду си. Езикът не е застинала единица. Той постоянно се обогатява, влияе и влиза във взаимодействие. Единственото постоянно нещо е промяната. Естественото състояние на езика е преводът. Естественото състояние на човека е пътуването във всичките му измерения.

ШЕСТ И СЕДЕМ. ЕДНО ПЛЮС ЕДНО.

В съдбовния момент, когато изглежда, че Бъртън/Алекс не може да хвърли повече от дюшеш, единият зар се разцепва на две и се получава шест и седем. Морето се разцепва на две и избраният народ се приближава към дома. Когато играеш смело, стават чудеса.

Животът е игра на вързано, в която залагаш себе си. И винаги има шанс. Заровете са в ръцете ти. Но целта не е в победата. Ключовото за таблата е, че е игра за двама. Големият тандем, добрата партия. Зарът се разделя, хората се събират. Едно + едно в любовта винаги дава едно. Най-голямото число.

Християнското спасение в Отвъдното се е преместило сред нас. То ни дебне навсякъде, във всяко лице. Светът не е страшен. Той чака, затаил дъх, тук и сега. Важното е да има кой да те преведе през него.