неделя, 12 декември 2010 г.

Тя мир не знае (Небето над Берлин)


Ангелите не губят способността си да спят. Ангелите не се въртят в леглото нощем. Не ги нападат хищни цветове. Не чуват музика, когато видят някого. Не усещат вкуса на шоколада. Ангелите нямат нужда от чуждо сако да се загърнат. Не изпадат в треска. Не чувстват, не ги боли, не вършат глупости, не страдат за глупости, не си въобразяват глупости. Ангелите не фантазират, защото знаят всичко. Не си строят образи от тухли. Не се изчервяват, не оставят сърцата си в далечни градове и нощи. За ангелите няма време, няма разстояние, няма пречки. Ангелите не съществуват. Няма ангели. Ние не сме ангели. И не искаме да бъдем.

Правете любов, не война. Но любовта си е война, в която умираш по няколко пъти. Да обичаш е да си смъртен. За да обичаш, трябва да се откажеш от сигурността и предпазните въжета. Да паднеш. Паднал ангел. Да се удариш. Да продадеш бронята си. Да изпиеш чаша топло кафе, за да се събудиш. Да настървиш сетивата си. Да не намериш повече мир. Тя мир не знае.


Не можеш вече да четеш мисли, нямаш контрол над мислите на другите. Нямаш контрол над собствените си мисли. Има стена между теб и теб. Между Източен и Западен Берлин. И не можеш да си върнеш единството. Западаш. Единството ти не е в теб, а другаде. Някъде в града. В малко подземие, където пее Ник Кейв. И е земно, и дисхармонично, и тъмно. И всичко това е смешно. И не може да е сериозно. Но май че е.

Има друга вечност. Вечността на сега. На тук и сега. Hic et nunc. От него към вечността. Не на небето. А под небето, в малките часове и обърканите линии на голямото метро. Да имаш тук и сега. Сега, сега и само сега. Защото няма нищо отвъд, защото тук е единственото отвъд, до което можем да се докоснем. Кой го е грижа за ангелите?

Небето пада, за да е по-близо до нас. Небето се спуска от тавана на стаята и ни задушава с кислород. Небето копнее за земя. За пръст, за ръка, която да докосва устните му-облаци. Небето иска да захвърли крилете си и да се научи да ходи. Небето иска да е отново дете и къпини да изпълват ръцете му, и пресни орехи да правят езика му грапав, и да трепери под първия сняг.

Ангелите се разхождат на горния етаж. Ние стоим тихо отдолу в своите стаи и чуваме небето да скърца от желание. Елате при нас. Паднете! Ние ще ви хванем. Като в игрите за проверка на доверието. Затворете очи и паднете назад. Ние ще ви уловим. Ще ви прегърнем и ще ви научим да страдате. И да кървите. Ще ви дадем кафе, ще ви нахраним с цветове, ще танцуваме. Ще танцуваме цяла нощ. Акробатката Марион не пада нито веднъж от трапеца си. Даниел е този, който пада - от небето.



За какво ни е черно-бял живот, за какво ни е да бъдем точни, подредени, да живеем с часовников механизъм. За какво ни е мир? Когато сме заедно, не сме от този мир. Подът се пропуква. Небето се пропуква. Ангелите се разпукват като узрели плодове. От сладък грях. Да си смъртен, да умреш, да цениш всеки миг, да цапаш ръцете си с мастило, мислите си с илюзии. Да гледаш не отстрани, не отгоре, а отвътре. Да загубиш себе си в някого, да откриеш небето в плътта му и ада в далечността му. Човешко, твърде човешко. Когато има Аз и Ти, няма мир. На любов като на война.




Иска ми се да почувствам своята тежест…
да сложа край на безкрайността и да се привържа към Земята.
...
Не казвам, че бих искал да създам дете или да посадя дърво…
но би било чудесно, връщайки се вкъщи след дълъг ден…
като Филип Марлоу, да нахраниш котката…
да вдигнеш температура, да си изцапаш пръстите с мастилото на новия вестник.
Да се възхищаваш не само от нечий ум, но и от вкусната храна…
от извивката на шията, от едно ухо.
Да лъжеш…
без да ти мигне окото.
Да крачиш, чувствайки как всяка твоя кост се движи в такт.
И да предполагаш, вместо да знаеш всичко.
Да казваш: "Ах” и “Ох”, “Аха” и “Хей”
вместо: “Да и Амин”. - Да.
Да си способен да се впечатляваш от злото…
да измъкваш всички демони от случайно срещнати хора
и да ги пропъждаш вдън земя.
Да си първичен.
Или да почувстваш, какво значи да си събуеш обувките под масата…
и да разшаваш пръсти, бос, ето така...

10 коментара:

  1. Любим филм, на любим режисьор, за любим град :)Това все едно е писано от мен и/или за мен. Благодаря за удоволствието от прекрасния текст.

    ОтговорИзтриване
  2. бях до Берлин преди месец и това ме вдъхнови най-накрая да гледам филма: от Берлин към киното и от киното към Берлин! ;р Поздрав с една песен за това колко по-остро усещаш живота, когато знаеш, че си смъртен: http://www.youtube.com/watch?v=W6H8WcTPnWM Никой не я харесва от първо слушане, но е една от любимите ми :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за поздрава, не бях чувала това парче, нито групата, но не звучи никак зле, харесва ми :)
    Относно Берлин, при мен се получи обратното като при теб - първо събирах дълги години "материал" за него - филми, музика, въобще всичко свързано с този град, бях като обсебена. Отидох през м.май т.г., видях доста неща, но далеч не всичко. Със сигурно ще се връщам за да си набавям от останалото :) Ако не си гледала "Faraway, So close", не го пропускай, води се нещо като продължение на "Небето над Берлин". Вярвам, че ще ти хареса :)

    ОтговорИзтриване
  4. и още как! поздрав;) http://www.youtube.com/watch?v=a3eFuPsH7gc

    ОтговорИзтриване
  5. Не съм го гледала, но това, което пишеш, ми напомни за "Град на ангели" - много любим филм с Мег Раян и Никълъс Кейдж :)
    Владислава

    ОтговорИзтриване
  6. хей:)) мисля, че "Град на ангели" всъщност е американският римейк на "Небето над Берлин". А Никълъс Кейдж принципно ми е много много любим актьор. Гледала ли си "Лунатици"(http://www.imdb.com/title/tt0093565/) с него и Шер?

    ОтговорИзтриване
  7. Ооо, много любим актьор ми е! Гледала съм "Лунатици", да :) Много го харесвам във "Мандолината на капитан Корели", "Да напуснеш Лас Вегас", "Пилето"... Ей, чела ли си "Пилето"? Книгата е по-хубава от филма, честно казано. А Уилям Уортън ми е от най-любимите писатели!
    П.С. Извинявай за "спама" :))) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. не е спам! мисля, че културолозите вече си липсваме ;)) И не съм чела нищо на Уортън, така че ми даваш добра идея - тъкмо си търсех нещо интересно за четене;)) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. "Пилето" е... шедьовър! Почни с него :) Велика книга за лудостта, за войната, за стремежа на едно момче да полети като птица... Аз много обичам и "Франки Фърбо", "Татко" също е страхотна!

    ОтговорИзтриване