неделя, 12 юли 2009 г.

Белене - Да го изживееш, за да го разкажеш

Животът не е това, което човек изживява, а
това, което си спомня и така, както си го спомня,
за да го разкаже.

Вървим по главната улица. В пет часа всеки следобед от поделението излизат военни с колела. Това е най-популярният начин за придвижване в Белене. Те се разминават с младите майки с бебета по широките прави улици, строени някога от лагерниците. Минават покрай заведенията, където седят руснаците от АЕЦ-а. Продавачката на сладолед се оплаква, че някога руснаците си купували често сладолед към водката, но местните са ги развалили и сега всички пият бира. Оборотът й е намалял. Група метъли на по 16-17 години влизат в сградата на МВР и след малко от там се чува неравна мелодия. Явно репетират. Белене слага в малкия си джоб разказите на Маркес. Магическият реализъм е единствена реалност. А тихият бял Дунав се вълнува.

Белене е град, в който всички отиват, за да търсят спомените за лагера, но се сблъскват с крещящото мълчание, бягащите погледи и неловката смяна на темата. Първо правило: не говориш за лагера. Второ правило: не говориш за лагера. И все пак – колкото странно е мълчанието на беленчани, толкова странно е и нашето желание да отваряме стари рани и да ги посипваме със сол. Получава се опасно разминаване: местните живеят само в бъдещето – мечтата за АЕЦ-а, който ще ги спаси от безработицата. Пришълците пък не можем да избягаме от миналото, което се прокрадва и в най-обикновения диалог с магазинерката. А настоящето на Белене преминава незабелязано – тихо като голямата река в слънчев ден. Някъде там – в Северна България, на края на осеяно с дупки шосе сред слънчогледови ниви и недовършени строежи – най-интересните истории на Белене се разиграват в сегашно време.

МВР-то на културата

Младежкият център на града се намира в едното крило на сградата на МВР. Ако слезеш по стълбите надолу, отиваш в залата за народни танци, а на първия етаж е репетиционната за метъл бандите. В началото имали сериозни проблеми с полицаите, но в крайна сметка се споразумeли – да репетират след 17 ч., когато няма да пречат толкова. Даже имат и полицаи фенове. Това е полезно, като се има предвид, че метълската компания в града е от двадесетина човека, които знаят как да се забавляват. Нинджата – 19-годишното момче, което ни развежда из града – казва, че се разбира идеално с полицаите. Той навремето е бил басист, сега работи и иска да кандидатства японистика във Велико Търново, защото е фен на мангата. Моят любимец е 16-годишният китарист на едната банда. Разбира се, не помня как се казва, но за сметка на това помня черните му големи очи и фактът, че прекарва по цял ден в библиотеката, за да чете. И той не иска да остане в малкия град. Другите, както може да се очаква, ми се подиграват бурно заради симпатиите ми. Какво разбират те ;)

Барабаните и китарите се смесват със звуците на тъпана от подземието. Там тренира фолклорният ансамбъл – гордостта на Белене, който на 14 юли заминава за Португалия. Не разбирам нищо от народни танци и сменям радиостанцията, когато чуя фолклорна музика, но знам , че 4 дни поред ходих да гледам ансамбъла. И пак не успях да повторя усещането от първия път, когато ги видях – тогава просто не можех да изтрия усмивката от лицето си и се чувствах адски щастлива, първично щастлива. На тъпана свири Боби – бивш барабанист в една от метъл бандите. На всеки 5 минути той изоставя тъпана и скача да танцува. На останалите инструменти са военните от поделението – все още с униформи, защото идват на репетиции веднага след работа. Аз небрежно си тактувам с крак, докато гледам учениците да проявяват чудеса от издръжливост и да правят всевъзможни фигури пред мен. Освен това са много красиви – особено момичетата. Вдъхновяват колегите антрополози за включени наблюдения и подробни интервюта :)


На третия етаж на центъра тренират спортните отбори. Баскетболният отбор е трениран от Чейс – 25-годишен американец от Корпуса на Мира, вдъхновил култовото изречение (не издаваме автора в името на колектива) : „искам Чейс гол на баскетболното игрище”. Чейс е любимецът на града. Той е американец, но прилича по-скоро на французин - поне така ни го описва местната историчка. Той преподава английски, работи по цял ден в общината, а в свободното си време се занимава с децата. Направил е и скаутска група, която нощува в местността Дългá Шумá. Заедно с Мила, Петко и Валя тръгваме да го търсим. Разбира се, не знаем пътя и когато най-накрая намираме правилната посока, се разминаваме с училищния автобус, който се връща в града. С демоничен поглед (който не мога да видя, защото съм на задната седалка, но мога да си представя;) Валя възкликва „Ще караме ли, а” и продължава с бясна скорост напред. В колата Металика е пусната до дупка, грее силно слънце, а огромните слънчогледи са надвиснали над пътя. След 10 минути се отправяме към АЕЦ-а.


АЕЦ и ХТК

Пред АЕЦ-а си говорим с трима трактористи, които разпитваме за работните места и за строежа. Те са крайно подозрителни към нас и ни питат коя фирма ни е наела и колко ни плащат за информацията. Когато казваме, че учим културология, това ни прави още по-съмнителни. В крайна сметка се оказва, че АЕЦ още не се строи. Все още се разрушават основите от предишни етапи на проекта, за да може да се започне на чисто. Сега с новото управление обаче нищо не е сигурно. Белене е град на недовършени проекти и изоставени мечти. Не само АЕЦ залъгва хората вече повече от 20 години. Другата мащабна илюзия е бил хидро-технологическият комплекс недалеч от града. Символ на празните надежди е призрачният квартал – постройките, предназначени за руските специалисти за централата. Те са останали празни и недовършени. Бъдещето на града е обещание, за което не е ясно дали ще се изпълни. Засега има достатъчно руснаци, за да направят актуална (както разбрахме в движение) песента Пляс, пляс педалите и по-точно частта: Ето ги русалките, /пляскат със опашките. / Водно колело! Не били русалките,/ най били руснаците. / Водно колело!

Археологическите разкопки Vs Затвора

Когато казваме, че Белене живее само с бъдещето, не сме съвсем точни. Градът живее и с много далечното минало. От няколко години се провеждат археологически разкопки, които са хитът сред младите хора. Записването за разкопките става трудно, защото освен че за работата се плаща, там са само младежи и става купон. Открили са вече скелет, амфори и дори монети. Почиват си в сладкарницата на местното училище. Нинджата ни развежда из разкопките и когато спираме на брега на Дунава, гледката спира дъха. Водата е широка и кристално синя. Отсреща има остров. Цялата романтика се разваля, когато разбираме, че именно на отсрещния остров е действащият затвор. Често се случва затворници да се опитват да бягат – последния път са ги ловили с хеликоптер. Колегите са чували истории за затворници, които бягат, без да могат да плуват. Шегуваме се, че трябва да се направи европейска програма за повишаване на квалификациите по плуване – Втори ЕвроШанс.

Не на шега, местното читалище провежда курсове в затвора за компютърна грамотност. Също така всяка година театралните трупи на училищата и на читалището играят пред затворниците. Един от актьорите ни разказва каква невероятна публика са затворниците – те усещат всяка емоция, всяка реакция идва точно навреме, смеят се, когато трябва, дори плачат на по-драматичните моменти. Играли са пред тях всякакви постановки: от Полет над кукувиче гнездо до Ромео и Жулиета.

Сън в лятна нощ

Една от най-интересните нощи в Белене беше, когато се събрахме с местните метъли на тяхното място за срещи - Персина. Това е голям природен парк точно на брега на Дунава, който обхваща части от сушата и от островите. Там има наблюдателница, беседки, разкошен посетителски център и група еколози ентусиасти. С тъжна констатация за греховните помисли на хората, трябва да признаем, че паркът е най-известен с белите шапки-сувенири с лого „Запази влажните зони”:) Другият не-екологичен признак, по който може да го познаете, е, че това е мястото за срещи на младите. На наблюдателницата можем да прочетем превърналия се в класика надпис с маркер: „Гери и Симо са гаджита”. В нашата нощ на Персина небето беше цялото в звезди, имаше вино и чипс, всички слушаха неравноделните ритми на тарамбуките, а на няколко метра от нас бавно течеше Дунава. И доста хора потънахме за малко в тази нощ.

Уремето съ гугурончи

Белене е един от българските градове с компактно католическо население. Има три основни етноса в града: католици, власи и турци. Някога е имало сериозно разделение: когато католичка се женела за влах, камбаната блиела на умряло. След 1944 верските различия загубили своето значение и сега смесените бракове вече се допускат. Все още обаче можем да срещнем остатъци от странни имена: Беатрис (съкратено: Бица), Винченца (Чена), Силвестър (Вешу). Има и някои изрази от католишкия диалект, които не можем да пропуснем: Уремето съ гугурончиВремето ще се разваля; Лъти, въжди и бръска у джамете – Вали, гърми и удря по прозорците; Дъ тъ кумаре йъдът!Да те ядат комарите!. В колата на връщане към София упражнихме и думи като „бирнишор” – връв за гащи и „бъбъчосъл” – тежест в стомаха от тежко ядене.

Малкият град

Нормално е моят спомен за Белене да е силно изкривен, да си спомням само най-странното и интересното. Отвъд моите спомени, Белене е малък град, в който нищо интересно не се случва, хората имат градинки между блоковете, а единствената дискотека се намира в мазето. Но в моите разкази той ще остане онова странно място със страшно много бебета в колички и млади влюбени хора. Защото друго освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи.

Всички тепърва започваме да доукрасяваме и доизмисляме историите си от Белене. Другите истории на града, далеч от историята за лагера, която всички очакват да чуят от нас. Докато бяхме в Белене, ме ужасяваше способността на местните да заличат миналото и да продължат напред. Но все повече си мисля, че това е единственият начин да оцелееш. Не е важно какво си изживял, а какво ще запомниш. Понякога, за да живееш в настоящето, трябва да заличиш миналото до основи. Така се строи и АЕЦ-ът.

NB! Снимките са на Иван Д., Валя Г. и Ния Н.-А. ;))




10 коментара:

  1. Да можех и аз да го разкаж така! Благодаря за спомена!

    ОтговорИзтриване
  2. хм) всъщност ти как би го разказала, Валя) Чакаме с нетърпение и твоя вариант)

    ОтговорИзтриване
  3. "Скици от Белене"



    СВАТБА
    "Камбаната бие на умряло, без да има погребение,
    неродената ми дъщеря-католичка
    се жени за влах-християнин.
    От православната църква
    директно отиват на ресторант
    в турската махала",
    рече компетентно местният луд.
    И допълни:
    "Циганите изчезнаха, ама не знам къде и кога.
    Комарите обаче ги имаме. Всякакви!"

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    соц-лагерът липсва
    само гигантски дини от спомените
    пристъпват в главите на хората
    -паметта е смешно животно-

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    когато времето спре
    потъваш в действие
    това е единственият начин да оцелееш

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    безоблачните дни са щастие,
    облачните - почивка,
    а бурите, бурите, бурите,
    бурите са смисъла на цялата работа

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    преди седмица видях атомната централа в Белене
    огромно призрачно животно
    натежало от очаквания и изгубени надежди
    понякога животът с радиация изглежда по-лесен,
    понякога...

    ОтговорИзтриване
  4. Не питай за кого бие кабманата:
    камбаната бие за мен и моя живот
    полуразпад на илюзии
    празни квартали и обещани руснаци.
    живот без бури
    и постоянно излъчване на себе си
    в думи, образи и изречения,
    които не променят никого.
    И после избухвам
    Белене open air
    и съграждам себе си наново
    атом по атом, дума по дума.
    Танцувай, танцувай, танцувай.
    Bella y radiante.
    Понякога животът с радиация изглежда по-лесен,
    но само понякога...

    ОтговорИзтриване
  5. да беше се обадила, щеше да видиш още от Белене. пропуснала си доста хора и места :)

    ОтговорИзтриване
  6. нямах ти номера, само това ме спря ;) А Белене наистина се оказа супер интересно място, в което има доста повече за гледане от АЕЦ и лагера :))

    ОтговорИзтриване
  7. ми да беше питала - и метълите и чейс ме познават :)

    ОтговорИзтриване
  8. Честно казано, аз бих отишла в Белене отново, защото учудващо много ми хареса там. Казаха ми, че имало някакъв фестивал в началото на септември. Тогава вече ще бъдеш внимателно разпитан за твоите познанства и ноу-хау ;) Между другото, ако ти е интересно, ето снимки от нашата практика там: http://www.facebook.com/album.php?page=1&aid=121299&id=136204150839

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря ти Джули! Прекрасно си описала родният ми град....а и песента е точно на място.
    Браво!!!

    ОтговорИзтриване