събота, 14 март 2009 г.

The roof is on fire ;)

"Балът на пожарникарите" на Милош Форман е един от малкото филми, които съм гледала за втори път, и то веднага след първия. Това е кино, каквото винаги съм усещала, че искам да видя: просто и човешко. Човешко не като в американска сърцераздирателна драма за бейзбол, а в смисъла на "нищо човешко не ми е чуждо". Филмът е от 1967 и е знаменателен за Чешката Нова Вълна. Гледахме го покрай Семинара за Пражката пролет, който АСССУ ни поканиха да съорганизираме миналия семестър(http://www.asssu.eu/taxonomy/term/16). Филмът е бил забранен в Чехословакия и всъщност е последният, който Форман прави, преди да емигрира.
Защо е бил забранен "Балът на пожарникарите"? Със сигурност не защото носи кой знае какво политическо послание. По-скоро поради всякаква липса на такова. Филмът на Форман показва хората такива, каквито са. Без монументални фрази, героизъм и величествени планове. Истината е винаги в дребните неща. По детайла ще познаете цялото. Или както казвали римляните: ex ungue leonem - по ноктите - лъва. Във време, когато основната максима е "От революцията към киното, от киното към революцията", Форман си позволява да посвети цял филм на едно дребно провинциално събитие. Самият стил на филма е много минималистичен. Спазва се древната максима за единство на време, място и действие. Сценарият е доста камерен: всичко се случва в една нощ, в една зала; и същевремнно това, което виждаме, може да бъде която и да е нощ, където и да е. Защото Форман е хванал моменти от човешкото поведение, които са вечни. "Балът на пожарникарите" изобщо не прави впечатление на стар филм, каквото оставят неизбежно повечето от така наречените шедьоври на Фелини, Антониони и пр. Единственият експеримент в него е с хората. И не можем да не признаем, че опитът на режисьора се е получил доста добре. Този филм не може да остарее, защото е вечен и доста непредвидим. Също като огъня.
Пожарната в малко провинциално градче организира бал за своя пенсиониран председател. Поканени са всички, има томбола с награди (които изчезват мистериозно една по една) и разбира се, конкурс за красота, жури в което са най-отраканите пожарникари (средна възраст - 55). Всички сцени са изпълнени с много хумор. Неслучайно казват, че чехът е смеещо се чудовище. В смеха и чрез смеха Форман успява да каже толкова много за режима, а и за хората изобщо. Хората не са равни, хората не са добри, хората лъжат и крадат. И големият парадокс е, че въпреки всичко това, хората са добри. Но не по-онзи утопичен съвършен начин, който изисква от тях системата. А по онзи криволичещ, вечно бъркащ, изпълнен с недостатъци и дребни несъвършенства начин, който всички разбираме без думи. Само в смеха.
Смехът, който може да бъде и разобличаващ, и саркастичен, и безнадежден, но винаги е искрен. Смехът е най-прекият път до истината. Неслучайно в "Името на Розата" беше скрита именно книгата на Аристотел за смеха. Който се смее, не зачита авторитетите. Той има собствено мислене и собствено мнение. Хората в утопиите не се смеят. Те са просто щастливо усмихнати. Вечни застинали, разкривени усмивки - като в клипа на Black Hole Sun. Като в рекламите. Смее се само този, който бърка. Но и само той може да разбере и прости.
"Балът на пожарникарите" е по-реалистичен, от който и да е пример за социалистически реализъм. Той не е критика. Той е истина, който ти се плези в лицето. Истината винаги е критика на идеологиите. Докато балът се вихри, избухва пожар. Човекът е парадокс, абсурд, смешка, която другите загряват бавно. Има сцени във филма, които са толкова оригинални, че те смайват. Като тази, в която пожарникарите приближават човека до горящата му къща, за да се стопли в нощта. Това сме ние хората. И толкова.
"Балът на пожаникарите" не е като "Бляскавия бал у сатаната". Греховете тук са значително по-невинни. Нашите малки всекидневни грехове. Айнзенщайн казва, че новите форми в изкуството винаги биват породени от нови социални форми. Пражката пролет доказа, че е вярно и обратното: нови социални форми могат да бъдат породени от нови форми в изкуството. Когато изкуството се откаже от лицемерието, това не може да не повлияе и на обществото. "За смеха" на Аристотел изгоря в библиотеката, но чешкият смях оцеля и в пожарите на окупацията. Гледайте филма, струва си ;)
Нека се надяваме, че сега в Чехословакия ще се започне решително настъпление срещу антисоциалистическите сили, в това число и на фронта на кино-изкуството, че пипалата на октопода ще бъдат отсечени, че реалистичните, свързани с революцията произведения, ще определят облика и на чехословашката национална кинематография при всичките й специфични черти. Нека червеният флаг на революционния броненосец от филма на Айзенщайн да се вее неосквернено и високо завинаги в нашето киноизкуство!
/Е. Петров, сп. Киноизкуство, юни 1969г./




8 коментара:

  1. Хм, да ти кажа, книгата, която ми изскочи в главата след като го гледах беше "Мисис Далауей" на Вирджиния Улф. :)

    Хайде, честито ти блогче.
    П.П. Направ си видимо "кой ме следи", за да си се абонирам за теб през гугъл... моля. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Готово, поръчката е изпълнена:)) "Мисис Далауей" ще я потърся задължително. По темата пожари, сега се замислих, че всъщност с пожар завършваше и "Като гореща вода за шоколад", а и в "Джейн Еър" май имаше нещо такова. А като включим и "Името на розата", започвам силно да подозирам, че просто на автора като му писне да развива сюжета, вмъква някой пожар и слага точка ;)

    ОтговорИзтриване
  3. "451 градуса по Фаренхайт" започва с пожар, който унищожава, но свършва с огън, който сгрява.

    ОтговорИзтриване
  4. Добра препратка;) Наистина огънят може да е не само край, но и начало. Май някой от старогръцките философи обясняваше, че всичко е започнало и ще свърши в огъня, но за мой срам не помня кой беше:))

    ОтговорИзтриване
  5. Хераклит, но и аз малко си спомням. Мога ли да намеря в интернет филма, за който пишеш? Как му е заглавието на английски?

    ОтговорИзтриване
  6. Има го в Замунда. Напиши Hori, Ma Panenko или The fireman´s ball и би трябвало да се появи. Интересно ми е дали ще ти хареса. Ако не, аз се измъквам от отговорност ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Хареса ми. От това следва ли, че ще си поемеш отговорността?

    ОтговорИзтриване
  8. В никакъв случай. Отговорността трябва да се държи на безопасно разстояние и да се практикува само в предварително обозначени пространства ;) Но се радвам, че ти е харесал филмът:))

    ОтговорИзтриване