петък, 23 април 2010 г.

Така танцува съвършеният човек


Киното на Ларс фон Триер е като новата архитектура на Копенхаген. Изчистено. Без чувства. Метал и стъкло. Черно и бяло. А зад този камуфлаж - безразлично и нервно сиво. Отворени пространства. Архитектурни експерименти. Многоточия между сградите... И големи прозорци, от които се вижда небето - за пореден път сиво. Вятърът свисти между сградите и навява студ.

Какво е киното на Ларс фон Триер? Такова е киното на Ларс фон Триер. Прексъващ глас, самодоволен вятър, който се кикоти и кашля в смеха си. Заекване на смисъла. Не е моят тип кино и все пак е ужасно интересно. Празните пространства те поканват да ги обитаваш, да ги изпълниш със собствените си натрапчиви идеи. Съвършеният Ларс провокира, възмущава, събужда, разсмива.

Искам да напиша за един филм, който едновременно е и не е на Триер. Филм, който е и не е документален. Който е и не е добър: в провалите си успява, а в успехите си се проваля. Става дума за "Петте препятствия". Историята е проста. Ларс фон Триер се възхищава ужасно на късометражния филм на Йорген Лет от 1967 година "Съвършеният човек". Йорген Лет е известен датски режисьор, експериментатор и бивш учител на самия Триер. "Съвършеният човек" е част от серия т. нар. "антропологични филми", вдъхновени от Бронислав Малиновски, и бихме го определили като поредния арт експеримент (в стил бяла картина на бяла стена), ако нямаше нещо дълбоко смущаващо и интересно в него. Триер е гледал филма 20 пъти и го определя като най-голямото си вдъхновение. На първите три минути от филма се чудиш какво се случва тук, след това се оставяш напълно на студения, дисектиращ глас на Йорген Лет и влизаш в ритъм със съвършения човек. И по никакъв начин не можеш да определиш, да кажеш черно на бяло какво е толкова въздействащото в този филм. Освен че е странен, неловък и чуден по своему. Съвършено чудат.






Съвършеният човек не съществува. Ние го измисляме. Ние очертаваме границите на неговото безгранично съвършенство. Наблюдаваме всяко движение на мъжа и жената във филма, техните уши, устни, крака и пр., само защото някакъв абсолютно невидим, неидентифициран глас ги е определил като съвършени. Авторитетният глас на разказвача. който създава модели за подражание. Как изглежда съвършеният човек? Какво мисли? Какво прави? Отговорите са абсолютно произволни. Много е забавно, когато човек чете коментарите в YouTube от рода на:
Ако този филм е част от антропологична поредица, навярно има защо. Първото нещо, което човек научава в уводния курс по антропология, е идеята за културния релативизъм. Във всяко общество представите за красиво и грозно, добро и лошо, позволено и непозволено са различни. Съвършеният човек е различен във всяка култура. Самият избор на чернокоса жена е показателен за критериите на датчаните, за които сламенорусите скандинавски красавици, които впечатляват българите, са прекалено банални (защото са навсякъде). Съвършеният човек е различен и в очите на отделните представители на една и съща култура. Какво прави един човек по-съвършен от друг? Не е ли погледът, с който го гледаме? Beauty is in the eye of the beholder. И как можем да кажем, че някой е съвършен, когато го виждаме само отвън. Не трябва ли съвършенството да е преди всичко морална категория? Съвършеният човек е енигма, загадка, изчезващо присъствие, натрапчиво отсъствие.

Съвършенството е стена, която ни дистанцира и ни пречи да проникнем навътре и да видим човека. Човекът, който се смее, който скача, който пада и си ляга. Човекът, който обича. Който има очи и уши, и уста. Тъкмо човешкото е това, което омагьосва в този филм. Това, което всички имаме, което всички виждаме постоянно, но тук е очуднено, фетишизирано, показано в близък план. Именно преходът от съвършеното към човешкото е това, което вдъхновява Триер.

Триер предлага на Лет една игра, която ще бъде заснета. Лет трябва да направи пет римейка на своя късометражен филм, като във всеки от тях ще се съобразява с препятствия, поставени от Триер. Условието е просто. Предизвикателството е прието. И така започва филмът "Петте препятствия". Самата идея е крайно оригинална. Филмът проследява заснемането на петте римейка, надиграването между ученика Триер и учителя Лет, които тук са разменили ролите си. Със садистична усмивка Триер измисля все по-щури препятствия и проверява докъде би стигнал Лет. Двамата са приятели в реалния живот, смеят се, държат се небрежно. Но играта е на живот и смърт. Всъщност залогът е още по-сериозен - играта е на авторитет. До известна степен филмът напомня любимата ситуация в училище, когато Х ти казва "хаха, не можеш да направиш това, пъзльо", след което ти се ядосваш, правиш "това"(безсмислена, глупава и опасна идея по подразбиране) и си чупиш ръката. Уловката е, че самата задача няма никакво значение. Тя е само повод, за да се види кой кой е, на кого му стиска. В "Петте препятствия" Триер и Лет са като два хлапака, които се състезават, за да видят кой е повече мъж. Старото куче или младата хиена. Играта е интелектуална. А зрителите печелят най-много.

Тревожното е докъде може да стигне играта. Триер изпитва моралните граници на Лет. Той го пита дали би отшъл в бежански лагер, за да заснеме умиращо дете и да каже "това е съвършеният човек". Не - отвръща Лет - аз не съм перверзен. Същото не можем да кажем със сигурност за Триер. При това положение задачата на Лет е да отиде и да заснеме римейка на най-тъжното място на света, като самият той трябва да играе ролята на съвършения човек. Обстановката не трябва да се вижда. Така се ражда Obstruction#2:



За мен това е най-силният от 5те римейка. Главно защото е плесница в лицето на Триер с неговите интелектуални опити. Докато двамата режисьори си играят на мъже и експериментират с киното като медиум, има хора, които умират от глад. Зад самодоволния пир на отчужденото кино, киното заради самото кино, прозират всички несправеливости, които остават неизказани, непоказани, несподелени. Гладни очи и неми усти. А на техния фон съвършеният западен интелектуалец яде своята изискана вечеря от постмодерни идеи. Бавно разрязва рибата и я дъвче. Пред нас. А децата стоят зад гърба му.

Прозрачният екран, зад който се вижда най-опасният и беден квартал в Бомбай, е най-голямата находка във филма. Но това е и нарушаване на правилата. Обстановката не е трябвало да се вижда. За наказание Триер измисля най-коварното трето препятствие, а именно - че няма препятствия.

Това е най-страшното, което може да се случи на един творец - да има пълна свобода. Третият римейк, който Лет прави, е най-слабият от петте. Красив и ефектен филм без никакво послание. Креативността по дефиниция е преодоляване на пречки, прекрачване на граници, нарушаване на закона. Затова и едни от най-добрите произведения на изкуството се раждат в най-страшните режими на цензура. Руската литература при Сталин, Иранското кино след революцията. Пречките те правят находчив, карат те да мислиш, да казваш много с малко. Пълната свобода, която имаме днес в макдоналдизираната, толерантна, щастливо преяждаща Европа, води до това с много думи да не казваме нищо. Идеята за препятствията като движеща сила стои в самото сърце на Догма 95 движението с неговите 10 свещени заповеди.
Пълно двустранно подравняване
Четвъртото препятствие е Лет да направи филма си в анимационен вариант. Комерсиална анимация - точно от този тип, който и двамата с Триер мразят. Целта е Лет да се провали, да направи филм, който не струва. Но опитният режисьор отказва да приеме провала и полага огромни усилия да направи всъщност хубав филм. Резултатът е среден, нищо особено. Може би далеч по-интересно щеше да е, ако Лет просто се беше подчинил и беше пренаправил своя арт филм с нескопосана смешна анимация. Но Лет иска да е съвършен.

Как изглежда съвършеният човек? Със своите стилни костюми и хавански пури, с небрежно елегантните дрехи, зад които крие застаряващото си тяло, Лет живее в мита за собственото си съвършенство. Единственият, който не вярва в този мит, е самият той. Триер също подозира нещо. Затова измисля и цялата игра. Той иска да извади на показ човешкото в класния режисьор, професионалния бохем, съвършения мъж. Триер иска да накара уверения глас на Лет да се разколебае. Иска да го види неуспял, смешен, провалящ се. Иска да го види като човек. И се проваля в това. Лет си остава същият студен, внимателен, нетрепващ интелектуалец докрай.

Учителят удържа позиция. Но именно в своя успех той се проваля. Отчаяната съпротива срещу провала му изиграва лоша шега. Най-стилните филм на Лет - третият и четвъртият- са същевременно най-слабите. Идеална форма и никакво съдържание. Съвършеният човек е празен. Кръг, чиято периферия е навсякъде и чийто център е никъде. Човекът - провалящ се, страдащ, нарушаващ - той и само той има какво да ни каже. За да създаваш, трябва да страдаш. В съвршенството няма история. Няма конфликт. То се плъзга без съпротива и без реакция. Като уморена костенурка по водата.

Триер смята, че изигравайки Лет, е изиграл самия себе си. Разкрил се е като арогантен и неуверен. Истината е, че играта изиграва и двамата и те я изпускат от контрол. В една от сцените колата на Лет минава покрай просякиня в Индия. Той мърмори, търси монети и се опитва да отвори прозореца, но не знае как. А индийката поглежда в камерата и няма никаква идея нито кои са тези западняци, нито какво се оптиват да направят. Има хора, за които Триер и Лет, техните игри и колективно самозадоволяване на егото нищо не значат. Съвършените режисьори, съвършените интелектуалци, съвършените мъже като че ли прекалено много си вярват. А една бяла точица се прокрадва в самото сърце на съвършенството, за да покаже, че животът е твърде сериозен, за да се взимаме на сериозно. Как танцува съвършеният човек? Така танцува съвършеният човек:


4 коментара:

  1. хей, това в никакъв случай не е представата ми за целия град (вече съм тотално спечелена и влюбена в Копенхаген:)) Имах предвид само най-новата част на града около Ørestad с експерименталната архитектура и големите разстояния. За мен това е частта от града, която носи духа на Триер. Защото определено не мога да го свържа с настроението, което създават замъците, малките пекарни и младите хора в парковете. Триер напомня много повече експерименталната архитектура, отколкото Андерсен и стария град..Как беше "Източни пиеси" на фестивала?

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересни наблюдения. И то не толкова в частта, засягаща игричките на дразнещия ме Триер (а вече и Лет), колкото в изводите. И, ако трябва да перифразирам Уайлд, много съм съгласен с теб, че "Съвършенството е поза".

    Иначе вярно е, че качественото кино "поставя въпросите", а не ги разрешава, но според мен "поставянето" прекалено често се преекспонира до степени на онанация, което за мен си е една ексхибиционистична самодоволност и нищо повече...

    А твоят Бийн ми напомни на този Бийн. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Абсолютно съм съгласен с коментара на Nostromo :)Но мен Триер не ме дразни

    ОтговорИзтриване
  4. хаха, не бях виждала Зорба Бийн ;))Колкото до Триер, любопитното е, че датчаните са горди с него, но почти никой тук не гледа филмите му. Когато ги помолиш да ти препоръчат тяхно кино, винаги споменават други режисьори. Триер е интересен като експериментатор, но не мога да го почуствам като свой режисьор, да ме трогне или стопли. За сметка на това крайно успешно може да ме накара да се замисля, да ме възмути или ядоса. Което пак е нещо.

    ОтговорИзтриване