неделя, 1 март 2009 г.

Еротика на погледа

Никога не съм знаела как да се държа, когато ме гледат. Винаги се изчервявам, гледам встрани и се опитвам да бъда възможно най-небрежна. Така веднъж, подминавайки гордо някакъв мъж миналата зима, се подхлъзнах и щях да се пребия. И колкото повече ми харесва някой, толкова по-малко го гледам. Упорито не забелязвам хората, които са ми най-интересни, а това понякога създава големи трудности. Най-малкото не мога да ги опиша на никого, не знам какъв цвят са очите им, или в крайна сметка се оказва, че съм ги бъркала с някой друг. Именно поради тази моя крайна неспособност да се оправям с погледите (или по-точно въпреки нея) толкова ми хареса филмът "Момичето с перлената обица". Това е маниакално-естетски филм за съзерцанието на красотата, за опасните игри на светлината и желанието да притежаваш. И ако не се концентрираме единствено на факта колко сексапилни са Скарлет Йохансон и Колин Фърт, дори без да продумат, филмът повдига много интересни въпроси.
Можеш ли да притежаваш красотата? И получавайки я, не я ли разваляш? Запечатаният извор е най-сладък. "Момичето с перлената обица" е филм за художника Йоханес Вермер и неговия модел - прислужницата Грийт. Вермер има жена и пет деца, богат покровител и огромна къща, в която животът тече сякаш от само себе си. Затворен в своето ателие, той трябва да рисува и да рисува, за да изхранва всички. Неговите картини са пари и сигурност, но за Грийт те откриват хоризонта на непознатото. И както портретът на Дориан Грей разкрива истинската му същност, така и картината на Вермер разкрива истината за една несъстояла се любов. Картината съблича Грийт пред нас - прелъстителна, неприлична, отдаваща се- такава, каквато тя не е в реалния живот. Такава, каквато тя се вижда в очите на Вермер.

Вермер я дебне, улавя и оплита с поглед. Неговият поглед върху устните й, върху ръцете й, които смесват цветовете, върху косите й, докато ги разпуска. Неговият поглед, който я обгръща и разлива в цветове. Истинският художник се отказва от красотата, за да я запази. Всеки допир, всяко докосване е пагубно. Ръката му се приближава до нейната и спира. Изкуството - това е да гледаш, да притежаваш образи, а не истинските неща; да се примиряваш със сенки от пълнокръвен живот, очертания на устни, които някога са дишали, застинали профили на лица, които са се усмихвали, страдали, живяли. Изкуството е усмивка, открадната от живота. Поза за пред фотографа, когато всъщност искаш да плачеш. Погледът на Медуза превръща хората в камъни. Съвършени, вечни, мъртви. Вермер рисува портрета на Грийт, за да я остави да бъде. Картината остава в кабинета на благодетеля - вещ сред другите вещи, вещ сред хората-вещи.

Във връзката си с месаря Питър, Грийт изживява това, което е невъзможно с художника. За единия е тялото й, за другия - душата, очите, затаеният дъх. С единия вървят заедно, с другия вечно се разминават - един до друг са, но разделени от хиляди неща. Да бъдеш с някой, докато мечтаеш за друг. Да живееш в реалността, докато искаш това, което го има само в сънищата. Животът е един голям компромис. Единственото, което предолява социалните разлики, брачните окови, пропастта между действителното и измисленото, е погледът. Погледът на художника, който търси Грийт и винаги я намира - там до него, но не и негова. Погледът, който я превръща от обикновено момиче в синеоко изкушение.

В „Алкивиад” Платон пише: „...едно око може да види себе си най-добре, когато, наблюдавайки друго око, се взира в тази негова част, посредством която то вижда”(132е–133а).
Да се влюбиш означава да видиш себе си в очите на другия. Да се видиш такъв, какъвто си. Какъвто винаги си чувствал, че си, но си чакал някой да го отркие. Еросът - любовта - не е нито беден, нито богат, нито щастлив, нито нещастен. Той е пространството между тях. Погледът е пространството между двама души, в което се зачева красотата. Пространството, в което можеш да мечтаеш, да грешиш, да фантазираш, да искаш и да не се насищаш. Няма нищо по-еротично от това някой да отвори очи и да видиш себе си в тях. Отварянето и затварянето на клепачите. Денят и нощта. Всеки път, когато отвориш очи, светът се ражда - за първи път.


16 коментара:

  1. Изпълни душата ми с топлина с това откровение. Обожавам го този филм, а в думите ти откривам толкова много от мислите ми. Не са много хората, които могат да почувстват, че в един поглед може да се съдържа толкова изпепеляваща лава, чувственост и нежност, колкото никога едно докосване не може да даде...

    Благодаря ти за споделената магия!

    Поздрави!

    Гери

    ОтговорИзтриване
  2. И аз ти благодаря. Филмът много ме впечатли, когато го гледах, защото си спомням, че все очаквах да се случи нещо между двамата герои. Нищо не се случи и все пак филмът беше страшно вълнуващ. Единствената причина, която можах да открия за себе си, беше начинът, по който Вермер гледаше Грийт. Просто от толкова XXL, порно и пр. сме забравили колко чувство може да носи и нещо толкова просто като погледа. Радвам се, че ти е харесало това, което съм написала:)) Тепърва почвам и твоят коментар много ме обнадежди ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодарна съм на Енея, че открехна вратата към твоята стаичка. Добре се справяш, харесва ми! :D
    Ще минавам пак ;)

    Поздрави!

    Гери

    ОтговорИзтриване
  4. Много красиво... :) Пишеше страхотно!
    Поздрави. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз също обичам този филм...наистина нищо не се случва, а накрая оставаш с чувството, че всичко си разбрал и изживял. Аз се чувствах така, може би, защото това е историята на моите любови, безкрайно истински, изписани, но никога разказани.

    ОтговорИзтриване
  7. Като прочетох твоя коментар, се замислих какво всъщност означава "нищо" да не се случи и какво разбираме под "нещо". Ако някой ме вълнува, и най-малкият жест става изключително важен, става "нещо". Тогава един поздрав, един жест, едно мълчание могат да означават страшно много. Още си спомням как миналата година една седмица разсъждавах върху интонацията, с която едно момче, което не познавах, ми обясни, че библиотеката е затворена. След дълго преповтаряне на сцената в паметта ми, се убедих, че фразата "Библиотеката работи в петък до 1", съчетана с усмивката му накрая, сто процента означава, че е дълбоко влюбен в мен:) (Слава Богу, той така и не разбра за чувствата си;) Струва ми се, че ние сами случваме любовта си, превръщаме нищото в "нещо", когато се появи този, който трябва. Всъщност малко се обърках и май нищо не казах... Между другото това вече е показателно, че освен филми за гражданската война, харесваме и едни и същи филми за любов ;))

    ОтговорИзтриване
  8. Ха,колко странно...точно търсейки информация за собственият си блог по повод една моя публикация именно за тази картина попаднах на това.След това,което прочетох,може и да гледам филма,ще видим.

    Влюбен едва ли съм бил някога,поради простата причина,че според мен,за да се влюбиш истински(каквото и да значи това) отсрещният човек трябва да отговаря на чувствата ти...еми май не съм имал толкова сериозна връзка.

    Иначе аз съм пълната ти противоположност..гледам хората право в очите,независимо...даже може би малко агресивно.Сигурно с подсъзнателната идея,че те ще погледнат встрани преди мен и аз няма да се окажа страхливеца...абе дълга история...и малко психология...ще следя блога ти

    Хубав ден :)

    ОтговорИзтриване
  9. Не съм гледала филма, но бих го изгледала само след прочитането на поста ти (: Пишеш много хубаво. Аз съм същата с погледите и в стремежа си да не покажа, че ми пука изглеждам даже студена и "коравосърдечна" хаха Иска ми се да мога да гледам хората, които харесвам, директно в очите, без притеснение, защото да гледаш очи, които харесваш си е удоволствие... рядко случващо се удоволствие (:

    ОтговорИзтриване
  10. така си е, но погледите са прекалено издайнически и саморазкриващи. За мен една от най-красивите сцени в киното е тази:
    http://www.youtube.com/watch?v=nQpYHiB0k6k
    Страшно ми харесва начинът, по който двамата се опитват да избегнат погледите си ;)

    ОтговорИзтриване
  11. Постът ти е по-красив от филма ;)
    Но все пак за красотата във филма...и за един от коментарите по-горе, че нищо не се случва, мисля, че живеем в свят, който се развива толкова бързо и претърпяваме нещата, събитията в животите ни толкова мълниеносно, че филми като този често ни се струват лишени от развитие.
    Аз също очаквах нещо да се случи между тях, но сега се замислям, че дори и в реалния живот толкова връзки, толкова моменти остават забулени само в няколко разменени погледи, в няколко думи. Търсим развитие и щастлив край във филмите само защото се надяваме да ги открием за себе си в живота. А това не винаги става.

    Между другото един въпрос относно края на филма много ме вълнува. Някой разбра ли кой и оставя перлите накрая...той, майка му за отплата или жена му от инат?!

    ОтговорИзтриване
  12. Хей, не съм се замисляла за перлите, но като че ли бих заложила на Вермер. Или поне ми се иска да е той ;) А относно щастливия край в живота - не знам дали е възможен изобщо. Защото ако двама души са щастливи и се съберат, това изобщо не е краят, а само началото на дългия процес на привикване, опознаване, опитомяване. Не можем да изпишем Fin, да сложим финалните надписи и да оставим останалото на въображението. Защото трябва да изживеем живота си кадър по кадър, вечер след вечер, когато няма какво да правим, компромис след компромис. Като че ли връзките, които не са се случили, винаги остават най-романтични.

    ОтговорИзтриване
  13. Напълно съгласна. Между другото гледала ли си Елегия с Пенелопе Крус? В момента много ми напомня на този филм в модерен вариант...да не говорим за финала, който завършва дори по-интригуващо от този, защото накрая не се разбира има ли щастлив край, въобще край ли е, начало ли е...Ако не си го гледала, просто го гледай. All time fav :)

    ОтговорИзтриване
  14. Най удивителното нещо тук е твоя коментар, Джули!

    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  15. Когато ми се гледа хубав филм, влизам тук и си избирам :)
    Снощи изгледах "Момичето с перлената обица", много ми хареса тази неосъщественост, неизказаност, показана в него... А съчетан с твоите мисли става изключително въздействащ! Много ме впечатли моментът, в който той проби ухото й с шилото и попи капещата кръв... Много е символично!! При наличието на тази сцена наистина няма нужда от други, "реални"!

    ОтговорИзтриване
  16. не го бях забелязала този момент, символиката е опасно нещо ;р А иначе, филмът наистина е много естетски и едновременно нежен :))

    ОтговорИзтриване