петък, 3 февруари 2012 г.

Кино за първи път



Обичам кадрите със снежния бой заради бялата им простота и разтапяща наивност. Усещане за детство. Когато всичко е за първи път. И светът те удря като светлина, като снежна топка, като падане от колело.

Снежният бой е кино от пръв поглед. Отваряне на окото. Начало. Кръгло като снежна топка. Безкрайно като нула.

От доста време се питам има ли невинно възприятие. Мога ли да изпитам нещо, без да го впиша във всички филми и книги, които са ме впечатлили? Защото разговорите ми все повече приличат на замеряне с истории, в които разказвам какво съм гледала, прочела или слушала. Вечно цитирам. Чувстам се медиийно преситена, цялата съм линкове. Има ли нещо - картина, усещане, каквото и да е, което да не препраща към друго нещо? Момент, който просто е. Затворен в себе си. Самодостатъчен и пълен. И не мога да го впиша, обясня и свържа.

Кадрите със снежния бой са най-близкото ми попадение. Обичам ги, защото не препращат към нищо друго. Не са част от сюжет, нямат сложна символика. Не са метафора за нищо. Снегът е сняг е сняг. Всичко просто е. И това е добро. Радостта да видиш това, което е пред очите ти. Смисълът на играта е в самата игра.

И същевременно има нещо тъжно в тази кадри, във внезапния им край. Започват и завършват със замах, хвърлят те в игра, която само наблюдаваш. Игра на хора непознати и отдавна мъртви. Черни сенки, които се замерят с парчета светлина-невинност. Весело и алчно. И играят сякаш може да има победители, сякаш на 52-та секунда няма да дойде краят. В своите костюми на възрастни сериозни хора. Всеки възрастен някога е бил дете. Всеки от нас някога е бил жив.

Боят със снежните топки носи сладката тръпчивост на началото. Когато всичко предстои да бъде разкрито и заснето. Когато всички грешки предстои да бъдат направени. Това са кадри, които говорят на един език преди езика. Език, който назовава нещата за първи път. Езикът на дете, което тича в студа и лови снежинки с отворена уста. Език, който опитва света и му харесва.

2 коментара:

  1. Като стана дума за снежни топки, се сетих за една сцена от "Dumb and Dumber" (1994), в която самата комедийна любов се представяше в един момент от невинен, шеговит бой със снежни топки, при който Хари (Джеф Даниелс) приемаше битката присърце и стоварваше с все сила белите кълба върху забавно обидената мацка, с която се гонеше по своя идиотски начин.

    Поздравления за яките статии.

    ОтговорИзтриване
  2. хаха, бях я забравила тази сцена. Категорично не бих се била с Хари:) Същата актриса играе и в един друг много готин филм от 90-те (пак зимен), който намерих наскоро: Beautiful Girls (http://www.imdb.com/title/tt0115639/)Виж го, ако не си:)

    ОтговорИзтриване