понеделник, 1 февруари 2010 г.

Приказка за русалката и туристите

Никой никога не вижда Малката русалка. Наистина опитах, но и аз не можах. При нея е толкова ужасяващо студено, че всички туристи идват за минута, снимат се и изчезват. Вятърът прониква в костите ти, в ума, в ръцете като самота, която пълзи из тялото. Като американски турист, който пълзи по малката крехка статуя, за да се снима, хванал бедрата й.

Вятърът е толкова силен, че се налага да обърнеш гръб на статуята и морето, да се свиеш, притискайки чантата пред гърдите си. Отидох втори път, защото исках да погледам статуята, да почувствам нещо. И пак си тръгнах след минута. Заради вледеняващия бриз, заради всички шапки, ръце и крака, които влязоха в кадър при опитите ми да снимам.


Малката русалка - големият символ на Копенхаген - е винаги заобиколена от мнозина и винаги сама. Невинно гола в сковаващия студ. А по нея лазят туристи, които с триумфално неловки усмивки махат във фотоапаратите; пипат гърдите, краката, косите й.


Андерсен надали е можел да измисли по-добра метафора за състоянието на жената в историята. За да бъдеш с човека, когото обичаш, трябва да жертваш опашката, т.е. свободата си. В замяна на това ти взимат гласа и всяка възможност да кажеш какво искаш, какво обичаш, какво не е наред. На всичкото отгоре трябва да си гола през по-голямата част от времето. Историята на Малката русалка всъщност е доста красноречива.




Малката русалка не се гледа, а се забива, отбелязва се като завоевание от туристите бройкаджии. Снимат се с нея, помахват и изчезват. А тя си остава там. На същото място. Толкова мъничка и измислена на фона на големите туристи с черните им очила и сломяващата им реалност.

Няма да казвам колко пъти е обезглавявана статуята, как са я обезобразявали през годините, как са я заливали с боя и са откъртили ръката й. Всички тези истории на вандализма ги има в Уикипедия. Чудя се какво ли щеше да каже Малката русалка, ако можеше да говори. Може би просто щеше да замълчи и да скочи в морето зад себе си. Най-накрая да обърне гръб на лицата, които е принудена да гледа, на светкавиците и студа, който навяват хората.

Афродита се ражда от морската пяна. Малката русалка умира в нея. И го желае.

Всъщност всичко, което статуята ме накара да си помисля, вече е казано и то от най-любимия ми поет Пабло Неруда. Итън Хоук чете стихотворението на английски:




5 коментара:

  1. Mermaid 'n' pure passionate syndrome...

    :)

    П.П. На главната страница, дясната лента (инфо, архив, последователи...) е "бутната" под постовете. Това умишлено ли е, или нещо се е "счупило"? :)

    ОтговорИзтриване
  2. http://www.youtube.com/watch?v=qdY0eDlfh7c

    :)

    счупило се е, а по-лошото е, че нямам никаква идея как да го поправя...

    ОтговорИзтриване
  3. Внимавай с "Le Grand Bleu"... вълнуващ ми е и много ценен! :))))

    Ще дебъгна като имам малко повече време, току виж съм открил червея, строшил твоята стая :)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз за русалката, не че някой го интересува, но да си кажа!
    Жалка ми изглежда там! Докосвана и омърсявана, на фона на индустриалната зона, да ти е.а приказната романтика... Гледайки я се натъжавам!!! Мястото и, е под водата, там, където човешката фантазия ще се гмурне, за да нарисува нейния образ... Това на камъка е просто една статуя, която не можеш да изчукаш нито да направиш на рибена чорба. На всичкото отгоре се опитва да те лиши от фантазии, налагайки образ, за който скулптора е ползвал услугите на модел, най-вероятно проститутка от балканския полуостров. Което ме навежда на мисълта, че малката русалка може и да е наше момиче...

    ОтговорИзтриване
  5. всъщност за главата е позирала прима балерината на Кралския балет, а за тялото - съпругата на скулптора, но с останалата част съм съгласна ;) Виждал ли си статуята "Генномодифицираната Малка русалка" - тя е още по-интересна:
    http://farm4.static.flickr.com/3114/2556419719_2066ceb812.jpg

    ОтговорИзтриване