tag:blogger.com,1999:blog-1775397665833295902.post5741938359596077797..comments2022-07-14T13:57:51.346+03:00Comments on В мойта стая: "Дневниците на мотоциклетиста" и спорът за утопиитеJuliahttp://www.blogger.com/profile/01948021514865668883noreply@blogger.comBlogger7125tag:blogger.com,1999:blog-1775397665833295902.post-78513788574096412242009-11-05T18:02:24.561+02:002009-11-05T18:02:24.561+02:00Идея или идеал... Това са две различни неща. Истин...Идея или идеал... Това са две различни неща. Истина е че човек не може да контролира сполетелите го нещастия дали финансови, здравословни или дори морални, но нещото което е в наш контрол е как отреагираме и до каква степен нашата среда би ни позволила да го постигнем благотворно. Да дефиницията за утопия е социална, но социума се гради от индивиди. Идеологията е важно нещо когато това е стремеж, не само на индивида но и на обществото.alexapaganehttps://www.blogger.com/profile/09704156356710308024noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1775397665833295902.post-39082483229813866632009-10-29T12:32:47.825+02:002009-10-29T12:32:47.825+02:00alexapagane, честно да си призная почти нищо не зн...alexapagane, честно да си призная почти нищо не знаех за Тибет, а това, което казваш, звучи впечатляващо. Въпросът е дали малките промени са достатъчни? Има случаи, в които са необходими сериозни мерки, а и като че ли по дефиниция утопията е социална. При всички положения имаме твръде малко вдъхновяващи примери за успешни утопии, но много вдъхновяващи примери за утописти - индивиди, които са се откъснали от статуквото и са повярвали, че могат да променят нещата. Утопията не съществува никъде, но нейните създатели – да. Утопията е не-тук и не-сега, но утопистите като Томас Мор, Томазо Кампанела и пр. са винаги тук и сега, защото са останали във вечността. Именно те са тези, които помним.Juliahttps://www.blogger.com/profile/01948021514865668883noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1775397665833295902.post-82523954002787260212009-10-29T12:20:14.144+02:002009-10-29T12:20:14.144+02:00Здравей, Елен, все още съм на 20, така че хващам п...Здравей, Елен, все още съм на 20, така че хващам последния влак за вярването в утопии;) В битка съм със себе си, но все още не мога да се откажа от тях. Не можем да отхвърляме утопиите като мръсна дума, защото истината е, че са ни необходими. Сега всеки се спасява поединично и няма цялостна визия, в която младите хора да вярват. Наречи я утопия, наречи я "истинска мечта", но трябва да има някаква обща кауза. Единствената утопия на сегашното поколение е утопията на консуматора. Че ще си купим нов GSM, iPod, и пр. Дресират ни със захарче, а не с камшик. Време е младите хора да бъдат хипнотизирани от нещо друго освен "Цената на истината", "Биг Брадър" и пр. Имаме нужда от утопия, но за това, че трябва много да внимаваме по какъв начин се стремим към постигането й, си абсолютно прав.Juliahttps://www.blogger.com/profile/01948021514865668883noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1775397665833295902.post-60974973371271033522009-10-29T11:56:00.954+02:002009-10-29T11:56:00.954+02:00Петко, благодаря че клониш моята страна в спора. В...Петко, благодаря че клониш моята страна в спора. В такива моменти проличава кой кой е;) А Гадамер е нявсякъде. (Между другото прочетох един много готин разказ на Уди Алън, в който подозирам, че се шегува с Хайдегер: Казва се Remembering Needleman. Ето линк: http://www.angelfire.com/blog2/endovelico/WoodyAllen-SideEffects.txt)Juliahttps://www.blogger.com/profile/01948021514865668883noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1775397665833295902.post-15608037255231537122009-10-27T18:26:00.120+02:002009-10-27T18:26:00.120+02:00Най-добрият пример за Утопия е Тибет, съчетаващ в ...Най-добрият пример за Утопия е Тибет, съчетаващ в себе си пацифизма, от нивото на индивида до нивото на държавата, минимализма от гледна точка на желания в материално отношение и разбира се смирението или познанието на себе си такъв какъвто си. <br />Погрешно според мен е да се гледа на Утопията от нивото на социума. Социалната среда е изградена от индивиди и именно от тях възникват малките промени.alexapaganehttps://www.blogger.com/profile/09704156356710308024noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1775397665833295902.post-71950432545445860572009-10-27T14:18:11.227+02:002009-10-27T14:18:11.227+02:00Мисля че вашият контрааргумент не може да промени ...Мисля че вашият контрааргумент не може да промени резултата от спора. Поне мен не ме убеждава. <br />За мечтите ще кажа има мечти и мечти. Мечтата на Че е мечта лъжа. Мечта, която лъже хората. И тази лъжа служи не за постигане на един по-добър свят, а за да бъдат заблядени хората и да приемат извършването на редица ужасни неща, които уж са само малка цена за голямото Добро, което ще дойде в края на пътя, който е съвсем близо. После се оказва, че краят хич не е близо, цената която трябва да платиш (злините които трябва да извършиш по--пътья са много повече) и път назад няма, защото се оказва, че си предател, че не обичаш Доброто, което може да се е позабавило, но все пак ще дойде и то ще оправдае всичко и т.н. и т.н. <br />Не мога да разбера хората, които могат да оправдаят такава мечта-лъжа, която се оказва просто поредното добро намерение, коетго води към ада. Намерение, което води до облагодетелстване на водачите-мечтатели и безброй страдания и за масата последователи, да не говорим за хората, които виждат лъжата и не искат да следват водачите-мечтатели и за това трябва да бъдат премахнати, защото според мечтателите те пречат на прогреса на света.<br />Всичко това няма нищо общо с истинските мечти които наистина водят до един по-добър свят.<br />Това за мен е доста банално и безинтересно.Това което за мен е интересно в случая е как такива мечти-лъжи могат да хипнотизират интелигентни хора. и да блокират разумът им. Защото по това, което съм прочел в този блог ми се струва, че собственикът му е интелигентен човек. Ще завърша с една мисъл на един умен човек който казва: "Който до 20 години не е бил комунист той няма сърце, който и след това продължава да бъде - той няма акъл."Elenhttps://www.blogger.com/profile/10113223599271521462noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1775397665833295902.post-62616036955513881112009-10-26T18:31:41.196+02:002009-10-26T18:31:41.196+02:00Настрана от факта, че съм напълно съгласен с извод...Настрана от факта, че съм напълно съгласен с изводите, до които стигаш, искам само да подхвърля нещо. Контрааргументът ти и позицията на американеца (и другите хора, ако ги е имало) се сливат в едно, imho. =) Което e oh-so-nice като се замислиш, защото в крайна сметка дава една много реална представа за темата, струва ми се. :)<br /><br />Като се поразрових за "утопия" (да се образовам и аз) успях да открия топлата вода за себе си, че бидейки една политизирана/институционализирана мечта, утопията не може да се хареса на всеки. Защото, да, дори повечето от нас да искаме едно нещо (по-добрия живот, толерантността, etc.), как можем да го постигнем, при положение, че вървим по отделни, наши си, често доста изолирани една от друга пътечки?<br /><br />Тук май започвам да клоня към твоята страна в спора, защото приемам, че имаме нужда от цел, към която да вървим и т.н., но the hell with it.<br /><br />P.S. Прости ми за асоциацията, но четейки за острова Утопия, който се отдалечава, колкото и да се приближаваме към него, не можех да не се сетя за Гадамер и the fusion of horizons. :DAnarNirnaethhttps://www.blogger.com/profile/08395144718148537122noreply@blogger.com